Популярни публикации

вторник, 3 януари 2012 г.

Не е лесно да си човек!

       Не е лесно да си човек!

              Това може да ви го каже всеки на възраст от 10 до 100 години. То е повече от ясно и разбираемо. Всекидневно ние, хората, сме изправени пред хиляди избори: като почнете от това какво да облека, какво да ям и стигнем до големите житейски проблеми: какво да работя, да се оженя ли, тя/той обича ли ме и пр.
               Изправени пред тези трудности често в нас се зараждат отчаянието, депресията, желанието за самота и сълзите. Често прибягваме към оплакване и непрестанно повтаряне колко е тежък, труден, гаден животът. Особено днес в света на 21 век, все повече млади хора са лесно раними, лесно се обиждат и попадат в дупки, от които трудно излизат. Тези дупки медицината нарича депресии.  Всеки от нас мисля, че е попадал в такава дупка.
              При нея животът няма смисъл - сам си, отчаян си и единственото, което правиш е да се оплакваш и да търсиш хорската подкрепа и съжаление. (Това си чиста проява на EGO-то, за което ще говорим съвсем скоро.) Винаги ще намерим хора на които да споделим, да се оплачем и те да ни потупат по гърба и да кажат: Да, да не си виновен/виновна ти!.
              Но точно тук искам да ви попитам: И какво от това? Какво като ви кажат 10 човека: ти си прав/а. Става ли по-лесно от тук нататък. Ако искаме да сме откровени, трябва да си признаем една голяма истина: САМИ НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЩО!
              Винаги търсим нечия подкрепа, когато сме  наранени, нечии съвет, когато сме сбъркали, нечия похвала, когато сме се справили добре. И това е защото сме хора, човеци.
И сами сме никой! Колко от нас, ама наистина си отговорете, успяват сами – без подкрепа на семейство, приятели, родители, познати – абсолютно сам! Според мен  - Никой!
              Търсейки помощ, съвет и подкрепа в другите хора, получаваме винаги едно субективно мнение, на една самотна личност като нас. Често ние се вслушваме в тези съвети, но те водят до други, нови грешки. Това е така, защото никой човек не може да ни даде верният, правилният, вечният отговор – няма как да стане!

                                                         Тогава къде да търсим помощ?
От кой друг да искам съвет помощ и да получа надежда – аз познавам само хора ?!

                   Много от младите хора, не познават този персонаж към когото ще ви насоча. Мнозина като чуят за него се смеят или за тях е приказка, мнозина го нападат и плюят, но все пак той помага. Не знам дали се досетихте, но това е – Исус Христос.
                 Искам да уверя всеки един от вас, че и на Него хич не му е било лесно. Поне според мен не е лесно да те бият с камшик, да те натоварят с огромни дървета, които да носиш и накрая да пробият плътта ти с големи пирони и да те оставят да умреш! Смятам, че не са много, да не кажа нито един, хората които биха се оставили на такова мъчение, не заради себе си (!) – а заради другите.
                 Някой от хората до които се допитвате има ли силата да отдаде животът си за другите хора, за неговите приятели дори? Силно се съмнявам. Но Исус не ни раздели на приятели и врагове, без уговорки Той отдаде себе си и умря за всеки един от нас – обичащ го, колебаещ се, мразещ го!
                И днес, когато се чудиш кого да попиташ, кого да помолиш или на кого да се похвалиш, защото твоите приятели и близки са уморени, заети или просто не искат да знаят – обърни се към Исус. Не знам дали знаеш, но Той стои и те чака – чака да отидеш и да му разкажеш, да го помолиш за помощ, да му благодариш за радостта.


                    Има един, който знае всички отговори – Исус! Само го попитай!

               Aко вече сте разбрали това, не пречи да поговорите на Исус и за вашите близки и приятели, помолете го и за тях, Той ще помогне! :)


Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg

1 коментар: