Разговор между майка и дъщеря

-  Мамо, днес в училище едно дете ме обиди и искаше да ме удари…
- И ти какво направи?
- Ами нищо, мамо, просто си замълчах и не му отговорих. Не исках да се караме, искам да сме приятели, да си играем заедно както преди…
- Добре си направила, моето момиче. Нали знаеш какво съм те учила -  че по-умният винаги отстъпва. И ти си постъпила добре!
- Но, мамо, аз не го направих заради това. Направих го, защото Исус ни учи да прощаваме и да обичаме всички. Направих го за да приличам поне малко на Исус!..

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа,

    Всяка година ти  пиша писма и искам да ми донесеш големи подаръци с които да се хваля на приятелите си, но тази година ще си пожелая нещо по-специално. Много се радвам, когато наближат тези дни от годината. Както гласи и изтърканата фраза: хората стават по-добри. Не знам дали е казано нарочно, но според мен има доза истина. Гледам как всички искат да донесат радост на хората около тях, да ги направят по-щастливи. Всеки бърза да купи най-красивия и оригинален подарък, с който да накара хората около него да се усмихнат от щастие.
     Градове и села се озаряват от светлините на коледните лампички, на украсените дървета,  на коледните топки, гирлянди и пр. Но това не е единствената светлина, светлина има и в душите на хората, всеки чака с притаен дъх тези празници, за да покаже любовта си, да е близко до семейство и приятели, да се почувства поне за малко щастлив и спокоен.
    Всичко това е толкова прекрасно! Също и аз искам да съм щастлив, но дори и получавайки най-големия., най-красивия, най-скъпия подарък, дори когато съм с близките си около масата и се смеем и радваме, трябва да ти призная, дядо Коледа, че и тогава чувствам малко празнота. Всичко е точно както трябва да бъде, но на мен нещо ми липсва.
    Тогава започнах да се оглеждам около мен и веднага забелязах истинското щастие у моята баба. Абе, дядо Коледа, тя  е много по-щастлива от мене, тя е по-усмихната и спокойна. Тя наистина изживява Коледа. Затова реших да я проследя, да видя откъде черпи тази коледна радост. И знаеш ли къде вляза тя….в някаква си ЦЪРКВА ?! Да, наистина! Какво правеше тя там, при поповете, ще стои на Коледа при тях ?!
    Тогава реших да вляза и да видя какво има - беше много тъпо, скучно и претъпкано…
    Тогава видях едно място където имаше фигурки – животни, хора и едно бебе…Докато гледах  бебето,  всички запяха хубави песни и аз усетих топлина. Баба ми ме бе видяла и дойде да ме прегърне, стояхме заедно и гледахме детето. А аз я попитах:
-    Бабо, кое е това бебе?
-    Това е Исус! Заради Него я има Коледа! – каза ми тя.
Затова, скъпи дядо Коледа, моля те тази година за Коледа ми донеси повече Исус, за да се почувствам пак истински щастлив.

Твой приятел, Щастливецът

P.S. А и ако не е нахално, моля те тази година в църквата с мен и баба да дойдат и моите родители, така ще бъдем като онова щастлива семейство, което седеше пред нас!

Писмата на Любопитко (част I)

Един въпрос за безсмислените въпроси…

Мили ми Всезнайко,

 Никога не са ми били ясни някой важни въпроси (проблеми)  и изглежда скоро няма да ги разбера. Понеже е видимо от името ти, би следвало да знаеш всичко. Аз съм нормален човек – понякога беден, понякога богат, по-често материално задоволен.. Възрастта ми е интересна – понякога съм истинско дете, друг път мисля като възрастен, а някой път съм отчаян като старците…или по-скоро мъдър като тях, не знам.
     Но, в което и от тези състояния да съм, вечно ме мъчат въпроси, на които не мога  да си отговоря. Днес примерно, гледах Новините и за чух за поредния палеж в София,  за убийството на един младеж и за верижна катастрофа. Не можех да повярвам, че това се случва в България! Казах си: „Леле, ако това се случва тук, какво остава за другите страни ?!”.
Да, ама после разбрах, че не това е правилният въпрос, че е трябвало да търся по-дълбоко причината и тогава си зададох  важните въпроси:

Какво е виновно онова дете, че са го убили?

Какво толкова е направил собственика на автомобила, че са му запалили колата?

Какво е виновна баба ми, че се разболя от рак?

Какво съм виновен аз, че съм осиновено дете?

Защо на нас да ни случва това, нима го заслужаваме?

Много се чудих върху това, драги ми Всезнайко, но не успях да открия отговор. Затова най-сърдечно се обръщам към теб.
Моля те, помогни ми! Очаквам твоя отговор.

С любов, Любопитко.

Драги ми, Любопитко,

Здравей! С радост видях, че си ми пратил поредното си писмо и с нетърпение го отворих и зачетох. Честно да ти кажа, поставяш интересни въпроси, но аз бих желал да сменя малко курса на логиката ти.
Наистина ти задаваш важни за днешното общество въпроси, на които и цяла банда психолози и психиатри не могат да отговорят. Всъщност могат, и аз мога….но няма да ти хареса отговорът.
Но него ще го оставим за друго писмо!
Сега аз ти предлагам да погледнем от друг ъгъл. Идеята, скъпи мой приятелю, е да зададем правилните въпроси. Днес ние се стремим да ги задаваме, дето се казва „ за спорта”. Да питаме, колкото се може повече, без значение какво всъщност питаме. Да, ама не! Едно е да задаваш много въпроси, друго е да задаваш правилните такива.
Хайде да попитаме така: Защо се стигна до убийството на момчето? Защо баба ти се разболя от рак? Защо майките изхвърлят децата си?
Сега май стана по-сложно, а ?
Разбираш ли, друже, идеята е не в това да се интересуваш и да питаш, а да питаш по правилният начин, така както мога да ти помогна! Нека се научим да задаваме правилните въпроси, за да получаваме правилните и ползотворни отговори!
Затова драги ми, Любопитко, оставям въпросите ти без отговор, засега! Но не ти отказвам помощта. Когато си готов да ми зададеш правилните въпроси, ще получиш моят отговор!

Давам ти една задача: в следващото ти писмо моля те, отговори ми на въпроса:
„Защо жълтото е квадрат?”

Желая ти всичко добро, Бог да е  с теб!

Твой верен приятел,
 Всезнайко