Кръста във водата и вярата в сърцата или…

    Ех, мина още един голям християнски празник, Йордановден. По новините казаха, че това е третият най-голям празник за християните, предполагам след Рождество Христово  и Великден.
    Много се говореше  за ритуалите и обичаите – за кръстовете в реките, за хората във студената вода, за греяната ракия преди това… Който хванел кръста щял да е здрав и щастлив, а и трябвало всички да го поздравяват…предполагам,  че  ще пие и без пари в местната кръчма, но това е друга тема.
     Е, братя и сестри, за да си изкараме хубаво на празника Йордановден какво ни трябва? Ще ви дам една скромна рецепта, която може да ползвате догодина:

За вечерта:
1)    Няколко бр. приятели и познати по избор (може и случайно срещнати хора…)
2)    Огромно количество алкохол
3)    Корем, който носи на много алкохол
4)    Кръчма, дом на приятел, площад, уличка, беседка…..абе, някъде, където може да се напиете като животни с гореспоменатите продукти

За сутринта:
1)    1 бр. глава, която да Ви тежи
2)    1 бр. река, езеро, море (лиген с вода, не става! )
3)    Идиоти, който да Ви закарат до водата
4)    1 бр. поп
5)    1 бр. кръст
                                                                Забавлявайте се!
                                    А, и в краен случай може и един Йордан, за красота.

    Общо взето, скъпи християни, това са нашите разбирания за Йордановден: да се напием, да се хвърлим във водата и после попа да ни поръси с вода, за здраве.
    Обаче започвам да се притеснявам, щом това е третият най-важен празник, какво остава за другите два, които според  мен са Рождество Христово  и Възкресение Христово.
    Сега следва въпросът: на тези два празника какво правим? Ооо, отговорът  е много лесен…

Така: на Коледа (!) си разменяме подаръци, ядем, ходим на дискотека и общо взето, правим всичко това, за да стане по-бързо 31.12, за да се напием отново. На Великден е малко по-различно: тогава ядем, пием, ходим на дискотека, ама и се чукаме с яйца…
       
                             Християнство - та се пука по шефовете, не мислите ли?

    И така, скъпи ми читателю, че сме кръстени – кръстени сме (добре, че бяхме малки, че как да издържим това…).  Но нека да отговорим и на някой друг върпрос:
    Кръстим ли се  ? – кръстим се, когато получаваме фактури, когато се учудваме, абе все по  християнски поводи.
     Молим ли се – молим се, когато сме заплашени, когато искаме помощ, а когато някой ни ядоса, молим Бог да му прати всичко лошо – каква красота!
    Ходим ли на църква – еее, че как иначе – на Коледа и на Великден…..за 3 мин, колко повече, нали само паля свещ.

Може да продължим с това „интервю”, но по-важен важен е  изводът: Ние сме велики християни, Св.Петър ряпа да яде !!!
   
    Така че, в този злобен коментар, искам да попитам нещо: Йордановден е тържество! Но на какво? Тържество на вярата на всеки един от нас или тържество на реката, в която ще се хвърлим?
   
   Да не захвърляме вярата, която съществува във всеки един от нас, да не я оставяме да изтече, завлечена по реката на материализма и бездушието….да не отхвърляме Бог от сърцата си! Нека на тези празници не отделяме толкова внимание на традициите, а на Исус, неговата жертва и любов -  Тях можем да намерим в Евхаристията!


  Накрая бих желал да завърша и с нещо положително. Сигурен съм, има голяма част от християните, които честват жертвата и любовта на Бога, а не традицията. Именно това е доказателство, че Божиите семена се сеят непрекъснато и непрекъснато дават плод. Остава да си отговорим, ще бъдем ли и ние  плод на Божията любов?

                                          


                          Пожелавам Ви свята и благословена неделя!

За или против силикона ?

Докато се  „разхождах” из ужасно полезната социална мрежа, наречена Facebook, попаднах на една интересна тема: ЗА или ПРОТИВ силикона? Бързам да поясня, че иде реч за силиконови импланти на гърдите. Най-често те се поставят, за корекция на бюста, но но не малко са случаите, когато са поставени, за да прикрият следи от операция и пр.     Бяха изказани доста мнения. Проведох такава анкета и сред моите познати и приятели и може да обобщим данните по следния начин: Мъже и жени подкрепящи поставянето на силиконови импланти на жените – 41%. Против силикона – 59%.
          Като християнин няма как тези резултати да не ме радват. Макар и мнозина от отговорилите да не изповядват християнски ценности и да не са възпитавани в такива, то разбират, че намесата във външния вид не е нещо добро.
          Бих  желал  да пречупим през призмата на християнските добродетели вариантите, които биха подтикнали една жена да си направи такава козметична промяна. Това означава единствено и само промяна на външния вид, с цел търсене на чуждото одобрение.

    1. В миналото силиконът е бил измислен, за да помага на жени, които са претърпели операция от рак на гърдата, да се чувстват и изглеждат добре след това. Днес също се среща, макар и по-рядко, тази употреба на силиконовите импланти. Но нека мислим рационално – ако една жена се е справила с това ужасно и трудно лечимо заболяване като рак, то това е доказателство за силната и воля и непоколебим дух. В много от случаите тези жени прибягват и до молитва, обръщане към Бог, от когото изпросват благодат и се изцеряват. В този ред на мисли, ако жената е показала непоколебим дух и борбеност, била е толкова силна и постоянна в молитвата, че Бог и е дарил здравето, то не виждам смисъл тази жена да се притеснява от резултата. Тя се е справила с трудностите, израснала е духовно с помощта на Бог и близки, за да се радва на най-големия дар, който Бог ни е дарил – живота!
    2. Докато четох резултати от допитването в сайта на мрежата попаднах на едно изказване на една млада дама, което искам да споделя с вас: ”Против ! Но след две бременности, защо пък да не си направят повдигане и леко уголемяване, за да си върнат предишната красота и самочувствие :) Мисля, че е оправдано и положително в дадени ситуации”.
       Тази дама повдига един важен въпрос – за майчинството и последствията от това. Самата тя казва, че вече е дарила света с две деца. Получила е Божието благоволение и е дарила две деца с дара на живота. Тя е станала  майка, станала е родител – най-прекрасното чувство на земята. Но тя говори за „уголемяване, за да си върне самочувствието”. Извинете, но каква по-голяма радост от това да дариш света с две деца. От твоята утроба, по божията благодат, да започне нов живот… нещо прекрасно и велико, според мен. Въпреки това, тя има нужда от самочувствие...
        Кажете ми вие, които сте вече родители – нима когато гледате децата си, когато им се радвате, когато ви споделят и им помагате в трудностите – не сте горди, не сте щастливи? Нима щастието на един родител не е в детето му?
       Затова изказвайки моето мнение, аз съм твърдо против поставянето на силикон, с цел удовлетворяване на ego-то и търсене на щастието в чуждото одобрение.

      Нека се гордеем с външността си, която сам Бог ни е дарил! Той ни обича такива каквито сме и никога няма да се откаже от любовта си към нас!
                                                              
         А ти,обичаш ли се ?

Не е лесно да си човек!

       Не е лесно да си човек!

              Това може да ви го каже всеки на възраст от 10 до 100 години. То е повече от ясно и разбираемо. Всекидневно ние, хората, сме изправени пред хиляди избори: като почнете от това какво да облека, какво да ям и стигнем до големите житейски проблеми: какво да работя, да се оженя ли, тя/той обича ли ме и пр.
               Изправени пред тези трудности често в нас се зараждат отчаянието, депресията, желанието за самота и сълзите. Често прибягваме към оплакване и непрестанно повтаряне колко е тежък, труден, гаден животът. Особено днес в света на 21 век, все повече млади хора са лесно раними, лесно се обиждат и попадат в дупки, от които трудно излизат. Тези дупки медицината нарича депресии.  Всеки от нас мисля, че е попадал в такава дупка.
              При нея животът няма смисъл - сам си, отчаян си и единственото, което правиш е да се оплакваш и да търсиш хорската подкрепа и съжаление. (Това си чиста проява на EGO-то, за което ще говорим съвсем скоро.) Винаги ще намерим хора на които да споделим, да се оплачем и те да ни потупат по гърба и да кажат: Да, да не си виновен/виновна ти!.
              Но точно тук искам да ви попитам: И какво от това? Какво като ви кажат 10 човека: ти си прав/а. Става ли по-лесно от тук нататък. Ако искаме да сме откровени, трябва да си признаем една голяма истина: САМИ НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЩО!
              Винаги търсим нечия подкрепа, когато сме  наранени, нечии съвет, когато сме сбъркали, нечия похвала, когато сме се справили добре. И това е защото сме хора, човеци.
И сами сме никой! Колко от нас, ама наистина си отговорете, успяват сами – без подкрепа на семейство, приятели, родители, познати – абсолютно сам! Според мен  - Никой!
              Търсейки помощ, съвет и подкрепа в другите хора, получаваме винаги едно субективно мнение, на една самотна личност като нас. Често ние се вслушваме в тези съвети, но те водят до други, нови грешки. Това е така, защото никой човек не може да ни даде верният, правилният, вечният отговор – няма как да стане!

                                                         Тогава къде да търсим помощ?
От кой друг да искам съвет помощ и да получа надежда – аз познавам само хора ?!

                   Много от младите хора, не познават този персонаж към когото ще ви насоча. Мнозина като чуят за него се смеят или за тях е приказка, мнозина го нападат и плюят, но все пак той помага. Не знам дали се досетихте, но това е – Исус Христос.
                 Искам да уверя всеки един от вас, че и на Него хич не му е било лесно. Поне според мен не е лесно да те бият с камшик, да те натоварят с огромни дървета, които да носиш и накрая да пробият плътта ти с големи пирони и да те оставят да умреш! Смятам, че не са много, да не кажа нито един, хората които биха се оставили на такова мъчение, не заради себе си (!) – а заради другите.
                 Някой от хората до които се допитвате има ли силата да отдаде животът си за другите хора, за неговите приятели дори? Силно се съмнявам. Но Исус не ни раздели на приятели и врагове, без уговорки Той отдаде себе си и умря за всеки един от нас – обичащ го, колебаещ се, мразещ го!
                И днес, когато се чудиш кого да попиташ, кого да помолиш или на кого да се похвалиш, защото твоите приятели и близки са уморени, заети или просто не искат да знаят – обърни се към Исус. Не знам дали знаеш, но Той стои и те чака – чака да отидеш и да му разкажеш, да го помолиш за помощ, да му благодариш за радостта.


                    Има един, който знае всички отговори – Исус! Само го попитай!

               Aко вече сте разбрали това, не пречи да поговорите на Исус и за вашите близки и приятели, помолете го и за тях, Той ще помогне! :)

Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg