Светците днес

    Днес мислех да кажа на една приятелка, че не знам дали в днешния свят има хора, които могат да са светци... И слава Богу, че не го направих! Кой съм аз, че да съдя дали в света има хора, които да станат част от хора на светците в Небесата... 

    И сякаш точно в този момент Бог ми показа един такъв човек, който ми отвори очите какво значи да си светец на Бога. За да си светец, убедих се, няма класации, изисквания или кандидатстване...това се състои в нещо много, много лесно: Да си светец означава да обичаш! Да обичаш Бог, себе си, ближните, неприятелите, църквата, друговерците...просто да обичаш! И ако преди малко си мислех, че днес няма такива хора, то получих един голям шамар...Такива хора има! И те са тук, при нас в България...Хора, които даже не забелязваме...Защото тях ги вижда Бог!

     Такъв свят човек е дядо Добри! Човек, на 97 години, облечен в дрипи, сам, скитащ...Човек, който не само, че не бихме забелязали, а дори бихме му се подиграли, поругали, а защо не и ударили....Човек, който като видиш с протегната ръка за монета, ще си кажеш: "Какво иска, да се хване да работи..."

   И точно това е жестокостта на днешния свят! Това, че ние с лека ръка съдим хората! Мнозина осъждат дядо Добри. За тях той е напаст, ужасен човек, миризливец, който ги тормози... 

    Но този човек, е нещо повече от нас! Той е светец! Светец е, защото обича с цялото си сърце и дава всичко, което има на Бог и ближните.

    Наричат го „Светецът от село Байлово”. Може да го срещнете пред храм-паметника „Св. Александър Невски” със свещ и пластмасова чашка в ръце. Кланя се на всеки, който спира при него, целува му ръка и събира стотинки. Дядо Добри живее в малка, стара пристройка към байловската църква и когато е там прекарва времето си с книга в ръка. Въпреки, че е облечен много бедно, лицето му излъчва благородство и доброта.

    Историята на скромния старец предизвиква интерес, когато става ясно, че той е най-големият дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Дарил е 35 700 лева. Оказва се, че в миналото си, дядо Добри, е спомогнал за реставрацията на байловската църква, на Елешнишкия манастир „Света Богородица” и на други храмове. Самият той не взема и един лев от събраните пари. Преживява с каквото му дадат хората, а когато е в къщи меси и пече собствен хляб.

   Дядо Добри е човек недокоснат от времето, прогреса, съвременните методи за комуникации, пошлите мисли, алчността и жаждата за власт. Скромен, добър, честен и отдаден на желанието си да служи на Бога, дядо Добри, може само да навява тъга в сърцата ни, показвайки ни колко далече сме ние – съвременните хора – от невинното добро, саможертвата и посвещаването на живота в подпомагане на другите.

Но най-вече дядо Добри е пример за всички нас!

Историята на дядо Добри! (Ecco, per i nostri amici italiani)

Оставете човека на мира....

   Направих си малък експеримент. Написах във великия Google името на главата на Българската Православна църква и Софийски Митрополит: патриарх Максим. След задължителната поява на информация от Уикипедия и Св.Синод, се появиха "прекрасни" заглавия на статии като:

"Патриарх Максим гасне 

Главата на църквата приет спешно в болница"

 "Жълт вестник мори патриарх Максим"

"Патриарх Максим гасне в Правителствена болница"

  

"Патриарх Максим ли е 12-ият член на ДС в Синода?"

"Патриарх Максим също се оказа, че е доносник на ДС"

 "Любовница на патриарх Максим изгонена от Чепинския манастир?"

И разбира се "великото" клипче от youtube: 

"1971г. БКП назначава патриарх Максим "

   Гледах, четох и се чудих искрено, да се смея или да плача...да чета или да изключа компютъра... Но открих, че големият въпрос, на който трябва да си отговоря  е: За кого да се моля: за Патриарх Максим или за "журналистите", който са го увековечили, с такива бликащи от "истина" и "достоверност" данни! 

    И ми стана жалко....стана ми жалко, че тези хора дотолкова са  се лишили от човешки облик, продали са себе си за смешния "сребърник" на някой противник на дядо Максим.

     Нека напомня едни прекрасни думи на Исус, нашият Господ, чийто слуга, както всички нас е и Патриархът. Исус казва в Светото Евангелие от Йоан: "Нова заповед ви давам: Обичайте се един друг! Както аз ви обикнах." 

    А как ни обикна Исус? Той ни обикна докрай, без възражения и без притеснения, отдаде се изцяло за нас, заради Неговата безкрайна любов! А ние какво правим? А правим ли го и ние? Признавам за мен е трудно! Но да тръгнеш да пишеш за човек на 97 години, че умира, че имал любовница и че постът му е държавен  - това не е сила, това не е журналистика, а това си е чиста слабост! 

     Но до болка съм убеден във това, че дядо Максим с гореща вяра се моли за всички нас - почитащи, обичащи, хулещи и дори мразещи го! Той се опитва да следва призива на Исус и ни обича, без значение дали му целуваме ръка или пишем за ръката на ДС, поставила го начело на Синода. Защото неговото призвание е много по-възвишено от това, да се справя с разни "журналя". Бог го му е поверил нелеката мисия да води изстрадалия български народ през трудностите. Да го води през време на аборти, сурогатство, "ин-витро", досиета и пр., по пътя към Христа и Небесното царство! А той го прави добре! Добре, защото го прави със всичката си сила и любов, на която е способен. Както баща води децата си!

   А вас, Бог е призовал към друго. Журналистиката е нещо прекрасно, тя очи и уши на обществото. Трябва да отразява истината и да поднася на хората фактите, такива каквито са, а не долни лъжи. Това също е призвание от Бога, защото само Истината ще ни направи свободни!

  Обръщам се към всички хора в България, аз съм католик, но въпреки това обичам Патриарх Максим, обичам го като мой брат! Моля,нека не позволяваме нашите пастири било папа или патриарх, да понасят хулите на хората. Нека  покажем, че ги обичаме и с особена молитва да просим благодатта на Бога  за пастирите ни, за нас самите, но и за тези хулители! 

     Защото заради хора като нас дойде Бог на земята и се пожертва! 

                                                                                              Слава на Бога във висините!

 

За първите впечатления има втори шанс

Една много известна мисъл, която се е наслоила в съзнанието на хората, гласи: "За първите впечатления няма втори шанс.". Според това твърдение, когато човек се срещне с друг човек, в съзнанието му се изгражда представа, която е почти невъзможно да бъде променена. 

Поне за мен това не звучи добре, а още по-малко християнски. Не можем да съдим за другите по това, което виждаме. Ето една интересна история, за жена, която е жертва именно на тези груби, първични и незрели човешки инстинкти. 

През 2009 година на сцената на британския формат на предаването "Великобритания търси талант" се качва 47 годишната Сюзън Бойл. При срещата и с публиката тя буди смях и хората я гледат с насмешка, никой не вярва, че тя е талантлива. Дори и самият аз се присмях на жената.В момента, в който дамата запява....всички просто онемяваме...


И ето че днес повече от 40 млн. души по цял свят се възхищават на изпълнението й. Бойл не притежава типичните черти на световна звезда. Тя не е омъжена, няма деца и живее в малко селце в Шотландия.
Заради имиджа си на стара мома и непокорните й къдрици децата от селото често й се подиграват.

Сюзън работи като доброволец в местната църква. Няколко пъти в седмицата посещава възрастни хора, за да им помага.
Тази жена с нелепа външност, бедна и безработна, инвалид по рождение, цял живот е мечтала да стане професионална певица.

И в един добър ден, Бог чува молитвите и! Нека заедно споделим успеха на Сюзън Боил и се запитаме, колко често съдим хората без да ги познаваме?!

Колко често самите ние се озоваваме в нейната ситуация и сме подценявани и обиждани. Нека се поучим от нейната мъдрост  сила и приемаме хорските хули и не се притесняваме да бъдем нас самите си, да бъдем истински, без значение какво мислят хората ?! 

Колко по-добър пример за всички нас е Сюзън Бойл, от чалга-звездите ?!

Звездният миг на Сюзън