Искам да имам Исус..

         Може би мнозина биха ме поправили още за заглавието. „Как така да имам Исус?” „Защо ти да го имаш, а не Той теб?”. Може би имат основание да го кажат, но бих желал да видим една друга гледна точка за имането.

        Може би в света няма човек, който да не е бил влюбен, да не е обичал. Тогава трябва да ни е ясно, че когато човек обича, той се променя. Тогава човек е по-добър, по-всеотдаен, по-мил, по-нежен. Общо казано с една идея по-добър. Любовта окрилява, дарява и озарява. Та нали имено на любовта се основава всичко в живота. Семействата се създават на основата на любовта между двама души, децата се раждат като плод на тази любов. Приятелствата между хората се основават на взаимната им обич. Ревността дори е породена от желанието за повече любов. В основата на всичко стои именно тя – Любовта… Или не?

        Поглеждайки малко зад влюбената двойка, щастливите родители, верните приятели, зад техните чувства, се откроява една Личност. Личност, която впечатлява и озарява, дава сила и кураж. В основата на любовта е Бога. На Него и Неговата любов се основават и семействата, и децата, и приятелствата, и…общо взето всичко.  Та нали ако Бог не ни бе възлюбил толкова много, Той нямаше да отдаде единородния си Син – Исус Христос за нас. Та нали поради безкрайната му любов и милост, ние дишаме, живеем, обичаме. Заради Неговата любов, любим и ние!

        Най-явното доказателство за любовта Му е Христос. Именно от тук тръгваме за заглавието на темата. „Имането” – това е двустранен процес – да имам и да ме имат. Да имам е винаги по-лесното, по-приятното, по-забавното… Да имам имот е символ на сила, да имам човека, който обичам е символ на радост, да имам семейство е символ на щастие, да имам приятели е символ на доброта и честност. Да имам не изисква много, повече се получава.

        Но за да имам, истината е че трябва да ме имат! Никой не може да има, без да дава, т.е. да го имат. Ако искам щастливо семейство, трябва да позволя на жена ми или мъжът ми да ме има. Ако искам деца, то те трябва да ме имат изцяло. Същото е с приятелството. Всичко е дълбоко свързано.

        Тук идва и въпросът с Исус. Аз искам да Го имам! Та Той е Бог, цар, сила, мъдрост, любов, кураж, утеха и много други. Христос е всичко това, от което се нуждая. Не просто искам, трябва да Го имам!  Но как? Толкова ми е трудно! Постоянно падам, обърквам се, губя се, лутам се… Ужасно трудно е да имам Исус Христос за мен, до мен. Той се отдаде за всички, умря за нас – а аз не мога да Му се насладя, поне за 5 мин. на ден да го имам…Защо?

        Защото ме е страх да кажа: Имай ме! Ако доброволно, с цялото си сърце и душа каза: „Да, Господи, имай ме! Ето ме!”, то тогава и аз ще Го имам! И все пак е трудно…

Моля те, Боже, помогни ми Исус да ме има и аз да Го имам! Амин.

Днешните четива...

 

18 февруари 2012 г.
Събота от 6-а Обикновена седмица

ПЪРВО ЧЕТИВО
Послание на Свети Яков Апостол 3, 1-10

        Братя мои, недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим. Защото ние всички много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек: мощен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от бурни ветрове, с малко кърмилче се насочват, където кърмиларят желае. Така и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкова гора запаля; И езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената. Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротен от човешкото естество, а езика никой човек не може да укроти; той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца и с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва. Не трябва, братя мои, това да бъде така.

                                                                                                

ЕВАНГЕЛИЕ
Евангелие от Марко 9, 1-12

В онова време:
Исус взе със Себе си Петър, Яков и Иван и заведе ги сами на висока планина насаме; и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсей, и разговаряха с Исуса. Тогава Петър заговори и рече на Исуса: „Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника; за Тебе един, за Мойсей един, и един за Илия.“ Защото не знаеше какво да каже; понеже бяха уплашени. И яви се облак, та ги засени и от облака дойде глас, който казваше: „Този е Моя възлюбен Син; Него слушайте!“

И отведнъж, като погледнаха наоколо никого вече не видяха със себе си, освен едного Исуса.
А когато слизаха от планината, Той има заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: „Да възкръсне от мъртвите.“ И Го питаха, като му казваха: „А защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде!“ Той пък им отговори и рече: „Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.“

Размишление:

“Из същите уста излиза и благословия и клетва. Не трябва, братя мои, това да бъде така.” 1 Яков 3:10

        Преди няколко месеца, когато все още бях в Хюстън, се докоснах до пример за благословия, от едно четири годишно дете. Семейството й, заедно с няколко други семейства от общността, се бяха събрали, за да ми направят прощално парти.  Бях на една маса с нейното семейство. Забелязах, че пред себе си тя имаше малка чиния пълна с курабийки. Погледнах я, а след това протегнах ръката си и я попитах: „Може ли да си взема една?”. Тя ме погледна, погледна и чинията си. Последва дълга пауза.  Тогава тя взе една курабийка и ми я подаде. „Заповядайте”. Разбира се, отговорих и с „Благодаря!”. Споделянето с това четири годишно дете беше голяма стъпка напред към осъзнаването, че тя може да ме направи щастлив само с една курабийка. Тя виждаше изражението ми, чуваше гласа ми, беше свободна да каже „да” или „не”. Но тя самата осъзна, че курабийката не прави само нея щастлива, а и другите.

        Когато в края на партито гостите вече напускаха, забелязах, че бяха останали доста курабии.  Попитах майка й да вземе някой от тях и тя с огромна усмивка каза „Да”. Попитах и малката й дъщеря, дали иска да си вземе още за вкъщи. Тя веднага разбра моята покана, хвана ме за ръката и тръгна след мен.  Доста се забавлявахме обикаляйки около масата.  Това бе като мисия на добротата, която и двамата осъществихме.

        Благословиите са надеждни за всеки от нас. В бизнеса, в грижата, в паденията, всичко е красив момент на благословия.  Тези моменти са достатъчно силни и показателни за това, че никой от нас не е достигнал до някакъв успех в живота, без благословия. 

Чували ли сте скоро, някой да Ви казва „Заповядай” ? А предлагахте ли скоро „курабийки” на някого?

Обожавам те, Господи 

Днешните четива...

17 февруари 2012 г.
Петък от 6-а Обикновена седмица

ПЪРВО ЧЕТИВО
Послание на Свети Апостол Яков 2, 14-24. 26

        Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: „Идете си смиром, грейте се и насищайте се“, пък не им даде, що е потребно за тялото, -каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела;“ Покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. Но искаш ли да разбереш, o суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият Отец, като положи върху жертвеника сина си Исаак? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? И изпълни Писанието, което казва: „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.
Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

ЕВАНГЕЛИЕ
Евангелие от Марко 8, 34-38; 9, 1
В онова време:

        Исус, като повика народа с учениците си, рече им: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.“ И рече им: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.“

Размишление:

        „Ако не можеш да прекарваш много време в молитва, не е проблем: да вършиш добри дела е като да се молиш добре. Бъди внимателен в своите задължения и в същото време бъди внимателен в Бога, като често пречистваш сърцето си в безмерния океан на Божията любов” Св. Павел от Кръста

        Този цитат от основателя на отците Пасионисти обобщава много добре днешните четива. Да вършиш добро е да се молиш добре. Това е прекрасен момент, когато можем да отделим време от деня, за да останем в тишина и да се помолим. Много често обаче, се получава така, че през дните си нямаме нужното време, за да спрем и да се обособим в тишина, за кратък миг на разговор с Бога.

        Ако твърдението „Бог е навсякъде около нас” е вярно, намирането на момент, в който да се посветим на Него би следвало да е лесно, както сутрешната ни благодарност към Бога, още докато сме в леглото.  Трябва да осъзнаем Неговото реално присъствие в средата, която ни заобикаля: в лицата на хората,които срещаме, в делата които и вършим и пр. Да го хвалим не само, когато искаме и намираме време, а дори тогава, когато кръстът ни стане твърде тежък. Живеейки с ясното съзнание за присъствието на Бога, ще ни помогне да живеем Първото четиво за днес : да живеем вярата си, чрез делата.

        Важно е обаче  да разберем, че това не е да отдадем на Бога днешните десет минути на тишина и молитва. Напротив идеята е в това да сме наясно с непрекъснатото Му присъствие в живота ни.  Ако поддържаме линията на комуникация отворена, това ще позволи на нашите сърца да са отворени за Неговата воля. Ако всяко наше дело е за Негова прослава, действията ни няма да са просто празни жестове, а дела на вярата. Пример за това виждаме и в Първото четиво: „Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.”. Осъществяването на нашата вяра наяве е необходимо за духовния ни път.

        Та, предлагайки нашия живот и дело като жертвоприношение за Бога, не само показваме любовта си към Него и другите, но и имаме участие в нашия спасителен път. Осъзнаваме, че сме част от обещанието Му и че сме Неговите ръце тук, на земята. Вземаме нашия кръст, както сме призовани в днешните четива, и го следваме.

        Бог непрекъснато говори с нас, макар и понякога да не сме наясно с това ние сме непрекъснато потопени в океана на Божията любов.

Имам нужда от теб, Исусе