Молитва на отец Пио

Остани с мен, Господи Исусе, защото трябва да Те виждам, за да не Те забравя. Ти знаеш колко лесно Те изоставям поради моята 


Остани с мен, Господи, защото съм слаб и имам нужда от твоята сила, за да не падам толкова често.


Остани с мен, Господи, защото Ти си мой живот и без Теб оставам без плам.

Остани с мен, Господи, защото Ти си моя светлина и без Теб оставам в мрак.

Остани с мен, Господи, за да ми явиш волята си!

Остани с мен, Господи, за да чувам гласа Ти и да Те следвам.

Остани с мен, Господи, защото искам да Те обичам и да живея винаги в твоето присъствие.

Остани с мен, Исусе, ако искаш да Ти бъда верен!

Остани с мен, Исусе, защото колкото и да е бедна душата ми, тя иска да бъде за Теб кът на утеха и гнездо на обич.

Остани с мен, Исусе, защото става късно и денят преваля. Животът си отива и смъртта, страшниятсъд, вечността наближават! И аз трябва да събера сили, за да не изостана насред пътя. Затова имам нужда от Теб.

Остани с мен, Исусе, защото става късно, а смъртта наближава. Мракът, изкушенията, хладината, кръстът, мъката ме плашат. И в тази нощ на изгнания, аз имам много голяма нужда от Теб,Спасителю мой!

Остани с мен, Исусе, защото в тази нощ на живота с много опасности аз имам нужда от Теб. Стори така, че да мога да Те позная, както твоите ученици Те познаха при “преломяването на хляба”. Нека Господната трапеза бъде светлината, която разпръсква тъмнината; силата, която ме поддържа и единствената радост на моето сърце.

Остани с мен, Исусе, защото дори в часа на смъртта си искам да бъде с Теб, ако не чрез причастието, то поне чрез благодатта и любовта.

Остани с мен, Исусе! Не смея да Ти искам божествени утехи, защото не ги заслужавам, но дара на твоето присъствие – о, да! Него настоятелно Ти искам!

Остани с мен, Исусе! Теб единствен търся – твоята любов, твоята благодат, твоята воля, твоето сърце, твоя Дух, защото Те обичам! И други награди не искам, освен тази: Да Те обичам аз все повече и повече с обич, непоклатима и постоянна! Да Те обичам с цялото си сърце тук на земята , за да продължа да Те обичам до съвършенство през цялата вечност!


Господи Исусе, вярваме в Теб и се уповаваме на Теб.
Ела на помощ на нашата неспособност и на нашата слабост.

Направи да можем да Те открием на всички човеции и да им вдъхнем да Те обичат.

Изпълни ни с упование в безкрайността на твоята любов, за да можем да се борим против злото, което е в нас и в света, за твоя вечна прослава и за наше спасение!
 Амин.

Довиждане, отец Станислав

Днес - 01 юли, имах честта да присъствам на Св. Литургия в католическия храм в град Плевен. Но това не беше обикновена неделна литургия. Днес Плевенската католическа общност се разделя със своя дългогодишен енорист - отец Станислав Жемински OFM Conv.

Светата Литургия бе предстоятелствана от самия отец Станислав в съслужение с много гости свещеници - отец Фортунато CP, oтец Паоло CP, отец Стефан, отец Евгени и отец Асен.
Ако трябва да съм честен, нямам честта да познавам добре отец Станислав. Лично с него съм разговарял неповече от два-три пъти. Но днес го видях в една различна, нова за мен светлина.

Днес го видях като пастир, истински пастир, заобиколен от стадото си. Стадо, което е водил почти 9 години в трудности и радости, мъка, тревоги, но и много мигове на щастие. Няма да изреждам отново големите неща, които е направил отец Станислав за плевенската католическата общност и като цяло за католиците в  България. Но многократно бе отбелязано, че той е в основата днес плевенчани да се радват на собствена черква.

Според мен обаче има нещо много по-важно, далеч по-значимо от тухлите, мазилката, иконите, дърветата...Това, което показа колко много е направил отец Станислав за България и българите бяха сълзите в очите на хората. Те плачеха! Енориашите не искаха да крият сълзите, не искаха да потиска мъката и не, защото се разделяха просто със своя свещеник, а защото се разделяха с един приятел. И тези сълзи бяха доказателството, че не тухлите, които е положил отчето ще се помнят.

Не! Ще се помни топлината, с която е обгрижвал народа, пастирската ревност, благата усмивка и добрата дума. Това е отец Станислав за плевенчани, за българи, за България.

Благодарим ти, отче Станиславе!
За България ти значиш много! Винаги ще си в нашите молитви!

А сега поздрав: една БЪЛГАРСКА роза

Тяло и Кръв Христови

В неделя, 10 юни 2012 година, Католическата църква честваше празника Тяло и Кръв Христови.

Споделяме с Вас, проповедта на  отец Томаш Кригер, OFM Cap, произнесена в конкатедралата „Св. Йосиф“, София, на празника Тяло и Кръв Христови – 2009 година:

Скъпи братя и сестри, 

Пред великите неща трябва да спрем. Над неразбраното значение трябва да се замислим. Спирането и замислянето са необходими още повече там, където тези неща проникват нашето ежедневие. Нека погледнем.
Хубав Божи дар е жената и свързаното с нея майчинство. Жената- приятелка, съпруга, майка е навсякъде в нашето ежедневие, но в календара има ден, определен за ден на жената.
Така е и с децата – те ходят на училище, играят на площадките, тичат по тротоарите. Децата са част от нашето ежедневие, но има определен ден на детето.
А свободата и независимостта, не са ли като въздуха, без който не можем да съществуваме. Всяка година, по време на официалните държавни празници спираме, за да помислим каква е била и е цената на свободата и независимостта.
Днес спираме пред една от най-големите тайни на нашата вяра – пред Тялото Христово.
Във всяка католическа църква присъства вечният огън, което означава, че там се намира Евхаристичният Хляб. По време на всяка меса, Светият хляб се разчупва и предава. В християнски болници, в параклиси на сестри монахини, по стадиони и градски площади по време на посещение на папата – Евхаристичният Хляб присъства. Обикновен е за всички вярващи, достъпен в ежедневието. Днешното тържество е спиране пред присъствието на Бог.
Братя и сестри!
Библията ни учи : „И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива”. (Марко 14,22-24) Разбираме ли тези думи? Можем ли да схванем голямата тайна която се намира в тези думи?
Във вид на Хляб от олтара присъства Исус Христос. Този от Евангелието; този от Витлеем; този от планина Табор; този от горницата; този от Голготата; този възкръсналият. Присъства Исус, който ни е спасил с цената на своята кръв и своето страдание. Присъства и ни спасява до свършека на света. Христос присъства благодарение на вярата на Апостолите, благодарение на вярата на Църквата, благодарение на миналите поколения българи. Заради присъствието на Господ Исус са построени християнските храмове по цял свят и този, нашият в София. В тези храмове всеки ден звучат думите: „Тайна на вярата.”
Някой ще попита, защо трябва да вярвам в това, че във вид на хляб и вино присъства Христос с Тялото и Кръвта си?
Вярвам в Твоето присъствие Господи, Ти сам си казал това в горницата. Ти си взел в своите ръце хляба и си казал: „Това е моето Тяло. … Това правете за мой спомен.” Вярвам в Твоите думи, Господи. Ти не си хвърлял думи на вятъра. Ти не си говорил само заради говоренето. Ти си не изричал празни думи. Ти си не давал празни обещания.
Ти си казал в Кана Галилейска да налеят вода в делвите. И водата станала вино. Ти си казал на болния човек: стани, вземи своето легло и ходи. И парализираният станал, взел своето легло и тръгнал. Това се случило по Твоите думи.
Ти, Христе, си казал на човека с изсъхнала ръка: „ …притегни си ръката…” (Лука 6,10) и ръката му станала здрава. Твоите думи правят това, което означават.
Ти си повикал от гроба Лазар. И след четири дни в гроба Лазар оживял. Това са направили думите на Христос.
Свети Петър казал: „никога няма да се отрека от Тебе”. А Исус му казал: „ти три пъти ще се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22,34). Знаем какво направил Петър… Твоите думи, Господи, не са празни.
Христос казал, че ще умре и след три дни ще възкръсне. Така и направил. Един и същи Исус казал: „Това е моето Тяло”. Вярвам, че Евхаристията е истинската храна. Вярвам в Твоите думи, Господи. Вярвам в Исусовото присъствие в Хостията. Коленича с цялата покорност, на която съм способен, и искам да пея от почит към Тялото Христово във вид на Евхаристия.
Скъпи Християни. След литургията няма да бързаме към къщи. Ще тръгнем на шествие извън църквата към четирите олтара. Защо? Затова, защото днес е Празникът на Тялото Христово, веднъж в годината. Искаме да споделим нашата вяра извън църквата. Искаме да обожаваме Светия Хляб от олтара. Искаме Евхаристичният Христос да благослови нашия град, в който живеем и работим.
Исусе Христе! Възхвалявам Те, Храна на хора, свободни от грях. Възхвалявам Те, Хляб на вечноста. Приеми обожаване от софийската Твоя Църква. Приеми нашето честване.

В следващия линк може да се насладите на прекрасното шествие с Тялото Христово в родното селище на първия български блажен - монс. Евгений Босилков - Белене :

Пресвето Тяло и Кръв Христови, Белене 2012

/За проведта благодарим на: http://www.catholic-news.bg/ /