Пеликанът

Когато Пеликанът излетя за да търси храна, една змия,коварно и подло животно, се показа изпод клоните на дървото. Устреми се право към гнездото на птицата. Малките пеликанчета, спяха спокойно и чакаха баща си да им донесе храна. Змията се приближаваше, а в очите и гореше особен, злобен пламък. Тя достигна гнездото. Зверски се нахвърли върху невинните пиленцата и хапеше всяко с отровните си зъби. Бедните малки птици преминаваха веднага от съня към смъртта.

Доволна, змията се върна в своето леговище, за да се наслаждава на пристигането на Пеликана. И наистина, след малко птицата се върна. Когато видя, че децата му са застигнати от смъртта, Той започна да плаче и  жалбата му бе толкова отчаяна,  че всички горски създания страдаха с Него, плачеха с Него. 

„Какъв е смисълът да живея без вас?” питаше се  бедният баща гледайки студените тела на челядта си. „Искам да умра и аз като вас!” и с клюна си започва да къса гръдта, точно над сърцето си . Кръвта бликаше на струи от раната и сякаш напояваше телата на малките пеликанчета. Пеликанът вече умиращ, потръпна. Неговата топла кръв върна живота на децата, любовта му ги бе възкресила. Сега, изпълнен с радост, Той се сви и заспа своя вечен сън.

 

И нашият Господ Исус Христос като този Пеликан, отдаде живота си, за да ни спаси от отровната захапка на греха! 

Благодарим ли Му за този жест на безкрайна любов?