Сълзите на Бог...

Гледайки дъждовната нощ се замислих: "Какво е дъждът?".... Дали това не са сълзите на Бог...Но Бог плаче ли, нима и Той пролива сълзи като нас... Стори ми се твърде невероятно Бог да плаче, защото Той ни приема такива каквито сме, с нашите грехове и слабости, падения и пороци, въпреки тях Бог ни обича. 
Затова не ми се стори разумно да плаче, заради нашите грехове, заради това, че сме Го наранили. Любовта му е толкова безкрайна и неизмерима, че Той ще ни прости всички прегрешния, стига да го пожелаем... И тогава си помислих, щом не е от мъка, дали Бог не плаче от радост, дали дъждът не е плод на Неговото щастие.
От какво би се разплакал Бог, кое би го зарадвало толкова много? - Много сложен въпрос, но в главата ми изникват тези моменти:

    Майка, с броеница в ръка, горещо молеща се за детето си да оцелее...

 

Дете, издигащо поглед към Небесата и просещо помощ за семейството си в тези трудни времена...

Родители, който се радват с цялото си сърце и благодарят на Бог за дареното им дете...

 И много, много други подобни случаи....

Може би Бог не би плакал, защото е наранен, може би би плакал, защото е щастлив, да види благодарност и любов в нашите сърца, в нашите очи....