Папа Йоан Павел II (на латински: Ioannes Paulus PP. II), или Карол Йозеф Войтила (на полски: Karol Józef Wojtyła), е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български.
Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия. Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други — търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд.
Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г.
Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г.
Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.
Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.
След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си.
Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.
Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.
По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.
На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици — до 12 март.
Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.
През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.
В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша.
Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучававането на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.
На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажяк във Вавелската катедрала, Краков.
Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар