Новогодишно послание на Н.В.П. монс. Георги Йовчев, Владика на Софийско- Пловдивската Католическа Епархия

                                                                                                                                                            Възлюбени братя и сестри,
Скъпи чеда на Светата Църква                                                                                     
   
    Всяка година носи нещо ново, дори и когато осъзнаваме вече познати истини.  
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
"Ти Господи, си благ и милосърден и много милостив към всички, който те призовават" (Пс.85,5).                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  
    След като сме изпитали Божията милост, не можем да започнем Новата година, ако не призовем с вяра и упование Вседържителя, от Когото съществува всичко и Който поддържа всичко с мощното си слово.
    Милостивия Бог ни е дарил всичко, което притежаваме: дихание и всички материални блага. Иска от нас само едно - да Го обичаме и обожаваме от цялото си сърце. И какво е по-лесно, по-нежно и по-сладко от това да обичаме самата Доброта, Красота и Любов. Той ни обещава истинската награда, която превишава всички наши очаквания.    
    Господ е обещал венеца на славата на онези,  които Го обичат. Затова нека Бог ни благослови и подкрепя още от началото на тази Нова година, Светия Дух да ни ръководи и ни дарява утеха.

    Да бъде честита и в Христа Исуса нашия Господ благодатна Новата 2012 година!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                                                              Епископ Георги Йовчев,
                                                              Софийско - Пловдивски

                                    „За мене животът е Христос”

 (Настоящето послание е поместено в годишния литургичен календар на Софийско-Пловдивския  диоцез)

Новогодишно послание на Н.В.П. монс. Петко Христов, Владика на Никополската Католическа Епархия

Монсеньор Петко Христов

                                                                                                               
                                                                                                               

                                                       Възлюби Господа, твоя Бог,
                                             с цялото си сърце, с цялата си душа,
                                           с всичката си сила, и с целия си разум ;
                                     възлюби  и ближния си като себе си". (Лк. 10:27)
                                                    А кой е моят ближен? (Лк. 10:29)


                                                          Скъпи братя и сестри,
 
         Изпратихме изминалата година посветена на борбата срещу насилието.
                Годината отмина бързо, де да можеше и насилието да е отминало с нея, но уви. Ние и занапред сме длъжни да се борим срещу насилието, но заедно с това трябва да мислим и за страданието, причинено от насилието.
                Ако не винаги можем да попречим на насилието, то винаги можем да облекчим страданието на тези, които са станали жертва на насилие.
                И не само на тях. Защото не само насилието е причина за страданието на безброй много хора. Безброй са причините, които водят до страдание.
                Ние всеки ден срещаме страданието около нас, а и всеки един от нас е преживял някакво страдание и знае какво облекчение изпитва, ако някой ближен прояви желание да му помогне.
                И в реда на тези разсъждения, мислейки си за темата за размишление през тази година, си спомних притчата за добрия самарянин и реших да ви предложа да посветим годината на Добрия самарянин.

                                                            Скъпи братя и сестри,
ако искаме да бъдем добри християни, трябва не само да размишляваме, но и да подражаваме.
                Защото като подражаваме на добрите дела, подражаваме на Исус Христос, а с делата си свидетелстваме за благодатта на любовта на Отца.
                Скъпи верни, познайте в своя ближен един брат на Христа и търсете само в Бог утеха.

                 С пожелание за една благодатна 2012 година изпълнена с много радост, весело настроение и Божие благоволение!







                                                                                      +  Петко Христов
                                                                                     Никополски Епископ


                               "Amor omnia vincit"



(Настоящето послание е поместено в годишния литургичен календар на Никополския диоцез)

Изповед на любовта

 - Отче, не знам дали е точно грях, но едно нещо ми тежи много...

- Кажи какво е, Бог ще ти помогне. Нали за това си тук?

- Да....проблемът е в това, че вече четвърта седмица подред Вие казвате от амвона, че предстои да се роди Исус. Когато се роди моята сестричка, всички и донесоха подаръци, защото е новородено. И от тогава знам, че когато се роди едно дете му се носи подарък. А аз не знам какво да подаря на Исус...

- Виж, мило мое дете. Правилно си разбрал, че Исус ще се роди, да! Той ще се роди още утре, а ти не знаеш какво да му подариш. Какво ще кажеш да му подариш нещо много по-ценно от това, което може да се купи с пари?

- Но какво е то?

- Това е твоето сърце. Позволи на малкото дете Исус да влезе в твоето сърце, отвори сърцето си за Него, поискай Той да влезе в тебе. Ако му позволиш да заживее в теб, това ще е най-прекрасният подарък, който някой Му е правил. Опитай!

Най-красивият коледен подарък

Той имаше семейство. Имаше жена и дете. Бяха щастливи, особено щом имаха пари. Животът му се въртеше около парите. Когато имаше работа имаше пари, тогава не се притесняваше да покаже любовта си. Купуваше цветя на жена си, водеше ги с детето на ресторант…веднъж, когато бе спечелил от тотото дори каза, че я обича. Тя не можеше да си намери място от щастие.
    Когато в коледната нощ си размениха подаръците, Той видя, че нито жена му, нито детето му са доволни от това, което са получили. Изведнъж коледният дух изчезна, всички сложиха усмивките си, привидно. Но Той разбираше, че те не са щастливи. Но какво можеше да направи, тази Коледа остана без пари…нямаше нищо в джоба си, с което да зарадва най-близките си.
    Това помрачи настроението му, Той загуби усмивката си и когато всички легнаха, Той дълго стоеше и мислеше за това, което е станало по-рано. Не можеше да намери вина в себе си. Нима Той беше виновен, че не му платиха.
    „Защо ? Защо? Защо?” – това се въртеше в главата му.
 В отчаянието си, Той направи нещо, което никога не би му минало през главата да стори.
    Той не беше вярващ, бе дълбоко убеден, че Бог не съществува. Няма никаква сила, която да управлява живота му. За него всичко бе  в ръцете на човека и само той можеше да определяше съдбата си.
  Но тази нощ, той се пречупи. Отчаянието му го принуди да направи нещо ново, неочаквано и невероятно. Той погледна нагоре и тихо промълви:
"Има ли нещо там? Господ?”
Не получи отговор и реши, че това, което е направил  е голяма глупост. Отърси главата си и стана, за да си отиде в стаята. Тогава се чу глас:
-    Да, кажи… Тук съм! – един далечен глас се разнесе в стаята.
-    Кой…кой си ти? Откъде говориш? – Той беше изпаднал в недоумение, не знаеше какво става, кой му говори. Беше тотално объркан.
-    Аз съм този, когото повика. Не ме ли назова по име преди минута? – отвърна Гласът.
-    Ти…ти си…Бог ?! – Той не беше на себе си, не знаеше какво става с него. Полудяваше ли?
-    Не, не полудяваш. Наистина съм Аз. Да, знам че е объркващо за теб. Знам и че никога не си вярвал в мен, но по-важно е, че днес ме повика, назова ме и поиска помощта ми.
-    Но, аз не знам какво да ти кажа,  в отчаянието си викнах така… Не знаех, че си истински!
-    Знам, синко. Но помниш ли, ти искаше да ме попиташ нещо. Е, твой съм, питай ме. – Гласът сякаш знаеше какво се върти в главата на Той.
-    А…да….Исках да те питам…Ти нали си някакъв Бог…и хората казват, че си им баща..
-    Аз съм и твой баща. – отвърна Гласът.
-    Добре, като си ми баща….защо децата ми не са щастливи, кажи ми? Защо не ми даде пари да им купя подаръци? С какво да зарадвам  жена си? Къде е твоят подарък за Коледа? Що за баща не подарява нищо на децата си? Що за баща си ти ? – Той не спираше да сипе обвинения. Но Гласът го прекъсна:
-    Да баща съм! Баща съм на  теб, на жена ти, на децата ти, на всичките 7 милиарда души по света, баща съм на всички вас. Но това не ми тежи. И винаги, на всяка Коледа, Аз ви правя подарък, прекрасен подарък.
-    Да бе… правиш подаръци. Когато хората получаваме подаръци ние сме щастливи! А знаеш ли колко нещастни хора има днес по света? Знаеш ли, че и моето семейство днес е нещастно! Е, „татко”, къде са твоите подаръци? – рязко и със злоба говореше Той.
-    Сине, сине мой. Аз Ви пращам най-красивият, най-големият подарък – Исус Христос. Всяка Коледа Ви пращам Любовта, Щастието, Надеждата, Утехата и Радостта – в Неговото лице. От вас зависи да погледнете в кутията на този подарък… Ти погледна ли? Потърси ли там щастието? – Гласът продължаваше  да говори със спокоен тон.
-    Не… - тонът на Той стана по-мек, леко виновен. Къде да го потърся ?
-    Погледни в сърцето си! – каза Гласът.

    В този миг стаята стана отново тъмна. Той не беше забелязал, че докато говореше с този странен гост, стаята се бе озарила от невероятна  светлина.
„Сърцето ми…сърцето ми…” – Той не спираше да разсъждава какво значат тези думи. Искаше да ги разбере. А ти?





Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg
  

Писмо от Бог за теб

Сине мой,

Може би не ме познаваш, но Аз знам всичко за теб:
знам кога лягаш и кога ставаш,
знам всичките ти навици
знам дори колко коса имаш в главата си,
защото си създаден по Моя образ.
 
В Мен живееш, движиш се и съществуваш,защото си Мое дете.
Познавам те още преди да се родиш,
избрал съм те от създаването на света…
Не, ти не си грешка! –
защото те има в Моята книга – записан си там.

Реших точно кога да се родиш
и колко дни ще живееш.
Дадох ти образ още в утробата,
грижих  се за теб преди и няма
да спра и след раждането ти.

За тези, които не Ме познават съм лош,ядосан и възмутен.
Но Аз съм пълен израз на любовта,
и единственото Ми желание е да ме обичаш, така както Аз те обичам,
защото ти си Мое дете, а Аз съм твой баща.

Мога да ти предложа много повече от твоят земен баща,
Защото Аз съм перфектният родител –
всеки добър подарък, който получаваш,
го получаваш от мен, защото познавам всяка твоя нужда.

Планът ми за твоето бъдеще е пълен с много надежда,
защото те обичам безкрайно.
Мислите ми за теб са като морския пясък –
безкрайни и нестихващи.

Радвам се с теб, плача с теб.
Заедно никога няма да спрем да вършим добро –
ти си моето съкровище.

Създадох те с безграничната си любов, обикнах те
от цялото си сърце и душа и искам да ти покажа
всички велики и чудни неща на света.

Ако ме потърсиш с цялото си сърце, ще ме намериш.
Потърси насладата в мен и ще отговоря
на всяко желание на сърцето ти.

Мога да направя за теб повече, отколкото
можеш да си представиш, Аз съм най-големият ти поддръжник,
Аз съм баща, който иска да ти помогне във всяка трудност и беда.
Когато си с разбито и наранено сърце, Аз съм близо до Теб.
Както овчарят се грижи за малкото агънце,
така и Аз те нося близо до сърцето ми.
Ще избърша всяка сълза от лицето ти,
ще залича всяка болка, която ти е причинена.

Аз съм твоя баща и те обичам както обичам и моя син Исус,
защото именно в Исус разкрих моята любов към теб.
Той дойде, за да покаже, че съм на твоя страна, а не срещу теб,за да ти каже, че любовта ми е по-силна от греховете.

Смъртта на моят син и твой брат – Исус,
е най-сигурното доказателство за
безграничната ми любов към теб.
Давам всичко от себе си, за да почувстваш тази любов.

Приемеш ли синът ми Исус, ти приемаш мен,
и нищо, и никого не ще те раздели от моята любов.
Eла си у дома и ще има безкраен празник,
такъв какъвто не си виждал никога.

Винаги съм бил твой баща и ще бъда такъв.
Моят въпрос е:
-Искаш ли да си мой син?
Чакам отговорът ти с любов и търпение.



Твоят баща,

Всемогъщия Бог.

Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg

Разговор между майка и дъщеря

-  Мамо, днес в училище едно дете ме обиди и искаше да ме удари…
- И ти какво направи?
- Ами нищо, мамо, просто си замълчах и не му отговорих. Не исках да се караме, искам да сме приятели, да си играем заедно както преди…
- Добре си направила, моето момиче. Нали знаеш какво съм те учила -  че по-умният винаги отстъпва. И ти си постъпила добре!
- Но, мамо, аз не го направих заради това. Направих го, защото Исус ни учи да прощаваме и да обичаме всички. Направих го за да приличам поне малко на Исус!..

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа,

    Всяка година ти  пиша писма и искам да ми донесеш големи подаръци с които да се хваля на приятелите си, но тази година ще си пожелая нещо по-специално. Много се радвам, когато наближат тези дни от годината. Както гласи и изтърканата фраза: хората стават по-добри. Не знам дали е казано нарочно, но според мен има доза истина. Гледам как всички искат да донесат радост на хората около тях, да ги направят по-щастливи. Всеки бърза да купи най-красивия и оригинален подарък, с който да накара хората около него да се усмихнат от щастие.
     Градове и села се озаряват от светлините на коледните лампички, на украсените дървета,  на коледните топки, гирлянди и пр. Но това не е единствената светлина, светлина има и в душите на хората, всеки чака с притаен дъх тези празници, за да покаже любовта си, да е близко до семейство и приятели, да се почувства поне за малко щастлив и спокоен.
    Всичко това е толкова прекрасно! Също и аз искам да съм щастлив, но дори и получавайки най-големия., най-красивия, най-скъпия подарък, дори когато съм с близките си около масата и се смеем и радваме, трябва да ти призная, дядо Коледа, че и тогава чувствам малко празнота. Всичко е точно както трябва да бъде, но на мен нещо ми липсва.
    Тогава започнах да се оглеждам около мен и веднага забелязах истинското щастие у моята баба. Абе, дядо Коледа, тя  е много по-щастлива от мене, тя е по-усмихната и спокойна. Тя наистина изживява Коледа. Затова реших да я проследя, да видя откъде черпи тази коледна радост. И знаеш ли къде вляза тя….в някаква си ЦЪРКВА ?! Да, наистина! Какво правеше тя там, при поповете, ще стои на Коледа при тях ?!
    Тогава реших да вляза и да видя какво има - беше много тъпо, скучно и претъпкано…
    Тогава видях едно място където имаше фигурки – животни, хора и едно бебе…Докато гледах  бебето,  всички запяха хубави песни и аз усетих топлина. Баба ми ме бе видяла и дойде да ме прегърне, стояхме заедно и гледахме детето. А аз я попитах:
-    Бабо, кое е това бебе?
-    Това е Исус! Заради Него я има Коледа! – каза ми тя.
Затова, скъпи дядо Коледа, моля те тази година за Коледа ми донеси повече Исус, за да се почувствам пак истински щастлив.

Твой приятел, Щастливецът

P.S. А и ако не е нахално, моля те тази година в църквата с мен и баба да дойдат и моите родители, така ще бъдем като онова щастлива семейство, което седеше пред нас!

Писмата на Любопитко (част I)

Един въпрос за безсмислените въпроси…

Мили ми Всезнайко,

 Никога не са ми били ясни някой важни въпроси (проблеми)  и изглежда скоро няма да ги разбера. Понеже е видимо от името ти, би следвало да знаеш всичко. Аз съм нормален човек – понякога беден, понякога богат, по-често материално задоволен.. Възрастта ми е интересна – понякога съм истинско дете, друг път мисля като възрастен, а някой път съм отчаян като старците…или по-скоро мъдър като тях, не знам.
     Но, в което и от тези състояния да съм, вечно ме мъчат въпроси, на които не мога  да си отговоря. Днес примерно, гледах Новините и за чух за поредния палеж в София,  за убийството на един младеж и за верижна катастрофа. Не можех да повярвам, че това се случва в България! Казах си: „Леле, ако това се случва тук, какво остава за другите страни ?!”.
Да, ама после разбрах, че не това е правилният въпрос, че е трябвало да търся по-дълбоко причината и тогава си зададох  важните въпроси:

Какво е виновно онова дете, че са го убили?

Какво толкова е направил собственика на автомобила, че са му запалили колата?

Какво е виновна баба ми, че се разболя от рак?

Какво съм виновен аз, че съм осиновено дете?

Защо на нас да ни случва това, нима го заслужаваме?

Много се чудих върху това, драги ми Всезнайко, но не успях да открия отговор. Затова най-сърдечно се обръщам към теб.
Моля те, помогни ми! Очаквам твоя отговор.

С любов, Любопитко.

Драги ми, Любопитко,

Здравей! С радост видях, че си ми пратил поредното си писмо и с нетърпение го отворих и зачетох. Честно да ти кажа, поставяш интересни въпроси, но аз бих желал да сменя малко курса на логиката ти.
Наистина ти задаваш важни за днешното общество въпроси, на които и цяла банда психолози и психиатри не могат да отговорят. Всъщност могат, и аз мога….но няма да ти хареса отговорът.
Но него ще го оставим за друго писмо!
Сега аз ти предлагам да погледнем от друг ъгъл. Идеята, скъпи мой приятелю, е да зададем правилните въпроси. Днес ние се стремим да ги задаваме, дето се казва „ за спорта”. Да питаме, колкото се може повече, без значение какво всъщност питаме. Да, ама не! Едно е да задаваш много въпроси, друго е да задаваш правилните такива.
Хайде да попитаме така: Защо се стигна до убийството на момчето? Защо баба ти се разболя от рак? Защо майките изхвърлят децата си?
Сега май стана по-сложно, а ?
Разбираш ли, друже, идеята е не в това да се интересуваш и да питаш, а да питаш по правилният начин, така както мога да ти помогна! Нека се научим да задаваме правилните въпроси, за да получаваме правилните и ползотворни отговори!
Затова драги ми, Любопитко, оставям въпросите ти без отговор, засега! Но не ти отказвам помощта. Когато си готов да ми зададеш правилните въпроси, ще получиш моят отговор!

Давам ти една задача: в следващото ти писмо моля те, отговори ми на въпроса:
„Защо жълтото е квадрат?”

Желая ти всичко добро, Бог да е  с теб!

Твой верен приятел,
 Всезнайко