Популярни публикации

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Новогодишно послание на Н.В.П. монс. Георги Йовчев, Владика на Софийско- Пловдивската Католическа Епархия

                                                                                                                                                            Възлюбени братя и сестри,
Скъпи чеда на Светата Църква                                                                                     
   
    Всяка година носи нещо ново, дори и когато осъзнаваме вече познати истини.  
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              
"Ти Господи, си благ и милосърден и много милостив към всички, който те призовават" (Пс.85,5).                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  
    След като сме изпитали Божията милост, не можем да започнем Новата година, ако не призовем с вяра и упование Вседържителя, от Когото съществува всичко и Който поддържа всичко с мощното си слово.
    Милостивия Бог ни е дарил всичко, което притежаваме: дихание и всички материални блага. Иска от нас само едно - да Го обичаме и обожаваме от цялото си сърце. И какво е по-лесно, по-нежно и по-сладко от това да обичаме самата Доброта, Красота и Любов. Той ни обещава истинската награда, която превишава всички наши очаквания.    
    Господ е обещал венеца на славата на онези,  които Го обичат. Затова нека Бог ни благослови и подкрепя още от началото на тази Нова година, Светия Дух да ни ръководи и ни дарява утеха.

    Да бъде честита и в Христа Исуса нашия Господ благодатна Новата 2012 година!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                                                              Епископ Георги Йовчев,
                                                              Софийско - Пловдивски


                                    „За мене животът е Христос”

 (Настоящето послание е поместено в годишния литургичен календар на Софийско-Пловдивския  диоцез)

Новогодишно послание на Н.В.П. монс. Петко Христов, Владика на Никополската Католическа Епархия

Монсеньор Петко Христов
                                                                                                               
                                                                                                               

                                                       Възлюби Господа, твоя Бог,
                                             с цялото си сърце, с цялата си душа,
                                           с всичката си сила, и с целия си разум ;
                                     възлюби  и ближния си като себе си". (Лк. 10:27)
                                                    А кой е моят ближен? (Лк. 10:29)


                                                          Скъпи братя и сестри,
 
         Изпратихме изминалата година посветена на борбата срещу насилието.
                Годината отмина бързо, де да можеше и насилието да е отминало с нея, но уви. Ние и занапред сме длъжни да се борим срещу насилието, но заедно с това трябва да мислим и за страданието, причинено от насилието.
                Ако не винаги можем да попречим на насилието, то винаги можем да облекчим страданието на тези, които са станали жертва на насилие.
                И не само на тях. Защото не само насилието е причина за страданието на безброй много хора. Безброй са причините, които водят до страдание.
                Ние всеки ден срещаме страданието около нас, а и всеки един от нас е преживял някакво страдание и знае какво облекчение изпитва, ако някой ближен прояви желание да му помогне.
                И в реда на тези разсъждения, мислейки си за темата за размишление през тази година, си спомних притчата за добрия самарянин и реших да ви предложа да посветим годината на Добрия самарянин.

                                                            Скъпи братя и сестри,
ако искаме да бъдем добри християни, трябва не само да размишляваме, но и да подражаваме.
                Защото като подражаваме на добрите дела, подражаваме на Исус Христос, а с делата си свидетелстваме за благодатта на любовта на Отца.
                Скъпи верни, познайте в своя ближен един брат на Христа и търсете само в Бог утеха.

                 С пожелание за една благодатна 2012 година изпълнена с много радост, весело настроение и Божие благоволение!







                                                                                      +  Петко Христов
                                                                                     Никополски Епископ



                               "Amor omnia vincit"



(Настоящето послание е поместено в годишния литургичен календар на Никополския диоцез)

петък, 23 декември 2011 г.

Изповед на любовта

 - Отче, не знам дали е точно грях, но едно нещо ми тежи много...
- Кажи какво е, Бог ще ти помогне. Нали за това си тук?
- Да....проблемът е в това, че вече четвърта седмица подред Вие казвате от амвона, че предстои да се роди Исус. Когато се роди моята сестричка, всички и донесоха подаръци, защото е новородено. И от тогава знам, че когато се роди едно дете му се носи подарък. А аз не знам какво да подаря на Исус...
- Виж, мило мое дете. Правилно си разбрал, че Исус ще се роди, да! Той ще се роди още утре, а ти не знаеш какво да му подариш. Какво ще кажеш да му подариш нещо много по-ценно от това, което може да се купи с пари?
- Но какво е то?
- Това е твоето сърце. Позволи на малкото дете Исус да влезе в твоето сърце, отвори сърцето си за Него, поискай Той да влезе в тебе. Ако му позволиш да заживее в теб, това ще е най-прекрасният подарък, който някой Му е правил. Опитай!

сряда, 21 декември 2011 г.

Най-красивият коледен подарък

Той имаше семейство. Имаше жена и дете. Бяха щастливи, особено щом имаха пари. Животът му се въртеше около парите. Когато имаше работа имаше пари, тогава не се притесняваше да покаже любовта си. Купуваше цветя на жена си, водеше ги с детето на ресторант…веднъж, когато бе спечелил от тотото дори каза, че я обича. Тя не можеше да си намери място от щастие.
    Когато в коледната нощ си размениха подаръците, Той видя, че нито жена му, нито детето му са доволни от това, което са получили. Изведнъж коледният дух изчезна, всички сложиха усмивките си, привидно. Но Той разбираше, че те не са щастливи. Но какво можеше да направи, тази Коледа остана без пари…нямаше нищо в джоба си, с което да зарадва най-близките си.
    Това помрачи настроението му, Той загуби усмивката си и когато всички легнаха, Той дълго стоеше и мислеше за това, което е станало по-рано. Не можеше да намери вина в себе си. Нима Той беше виновен, че не му платиха.
    „Защо ? Защо? Защо?” – това се въртеше в главата му.
 В отчаянието си, Той направи нещо, което никога не би му минало през главата да стори.
    Той не беше вярващ, бе дълбоко убеден, че Бог не съществува. Няма никаква сила, която да управлява живота му. За него всичко бе  в ръцете на човека и само той можеше да определяше съдбата си.
  Но тази нощ, той се пречупи. Отчаянието му го принуди да направи нещо ново, неочаквано и невероятно. Той погледна нагоре и тихо промълви:
"Има ли нещо там? Господ?”
Не получи отговор и реши, че това, което е направил  е голяма глупост. Отърси главата си и стана, за да си отиде в стаята. Тогава се чу глас:
-    Да, кажи… Тук съм! – един далечен глас се разнесе в стаята.
-    Кой…кой си ти? Откъде говориш? – Той беше изпаднал в недоумение, не знаеше какво става, кой му говори. Беше тотално объркан.
-    Аз съм този, когото повика. Не ме ли назова по име преди минута? – отвърна Гласът.
-    Ти…ти си…Бог ?! – Той не беше на себе си, не знаеше какво става с него. Полудяваше ли?
-    Не, не полудяваш. Наистина съм Аз. Да, знам че е объркващо за теб. Знам и че никога не си вярвал в мен, но по-важно е, че днес ме повика, назова ме и поиска помощта ми.
-    Но, аз не знам какво да ти кажа,  в отчаянието си викнах така… Не знаех, че си истински!
-    Знам, синко. Но помниш ли, ти искаше да ме попиташ нещо. Е, твой съм, питай ме. – Гласът сякаш знаеше какво се върти в главата на Той.
-    А…да….Исках да те питам…Ти нали си някакъв Бог…и хората казват, че си им баща..
-    Аз съм и твой баща. – отвърна Гласът.
-    Добре, като си ми баща….защо децата ми не са щастливи, кажи ми? Защо не ми даде пари да им купя подаръци? С какво да зарадвам  жена си? Къде е твоят подарък за Коледа? Що за баща не подарява нищо на децата си? Що за баща си ти ? – Той не спираше да сипе обвинения. Но Гласът го прекъсна:
-    Да баща съм! Баща съм на  теб, на жена ти, на децата ти, на всичките 7 милиарда души по света, баща съм на всички вас. Но това не ми тежи. И винаги, на всяка Коледа, Аз ви правя подарък, прекрасен подарък.
-    Да бе… правиш подаръци. Когато хората получаваме подаръци ние сме щастливи! А знаеш ли колко нещастни хора има днес по света? Знаеш ли, че и моето семейство днес е нещастно! Е, „татко”, къде са твоите подаръци? – рязко и със злоба говореше Той.
-    Сине, сине мой. Аз Ви пращам най-красивият, най-големият подарък – Исус Христос. Всяка Коледа Ви пращам Любовта, Щастието, Надеждата, Утехата и Радостта – в Неговото лице. От вас зависи да погледнете в кутията на този подарък… Ти погледна ли? Потърси ли там щастието? – Гласът продължаваше  да говори със спокоен тон.
-    Не… - тонът на Той стана по-мек, леко виновен. Къде да го потърся ?
-    Погледни в сърцето си! – каза Гласът.

    В този миг стаята стана отново тъмна. Той не беше забелязал, че докато говореше с този странен гост, стаята се бе озарила от невероятна  светлина.
„Сърцето ми…сърцето ми…” – Той не спираше да разсъждава какво значат тези думи. Искаше да ги разбере. А ти?





Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg
  

вторник, 20 декември 2011 г.

Писмо от Бог за теб

Сине мой,

Може би не ме познаваш, но Аз знам всичко за теб:
знам кога лягаш и кога ставаш,
знам всичките ти навици
знам дори колко коса имаш в главата си,
защото си създаден по Моя образ.
 

В Мен живееш, движиш се и съществуваш,защото си Мое дете.
Познавам те още преди да се родиш,
избрал съм те от създаването на света…
Не, ти не си грешка! –
защото те има в Моята книга – записан си там.

Реших точно кога да се родиш
и колко дни ще живееш.
Дадох ти образ още в утробата,
грижих  се за теб преди и няма
да спра и след раждането ти.

За тези, които не Ме познават съм лош,ядосан и възмутен.
Но Аз съм пълен израз на любовта,
и единственото Ми желание е да ме обичаш, така както Аз те обичам,
защото ти си Мое дете, а Аз съм твой баща.

Мога да ти предложа много повече от твоят земен баща,
Защото Аз съм перфектният родител –
всеки добър подарък, който получаваш,
го получаваш от мен, защото познавам всяка твоя нужда.

Планът ми за твоето бъдеще е пълен с много надежда,
защото те обичам безкрайно.
Мислите ми за теб са като морския пясък –
безкрайни и нестихващи.

Радвам се с теб, плача с теб.
Заедно никога няма да спрем да вършим добро –
ти си моето съкровище.

Създадох те с безграничната си любов, обикнах те
от цялото си сърце и душа и искам да ти покажа
всички велики и чудни неща на света.

Ако ме потърсиш с цялото си сърце, ще ме намериш.
Потърси насладата в мен и ще отговоря
на всяко желание на сърцето ти.

Мога да направя за теб повече, отколкото
можеш да си представиш, Аз съм най-големият ти поддръжник,
Аз съм баща, който иска да ти помогне във всяка трудност и беда.
Когато си с разбито и наранено сърце, Аз съм близо до Теб.
Както овчарят се грижи за малкото агънце,
така и Аз те нося близо до сърцето ми.
Ще избърша всяка сълза от лицето ти,
ще залича всяка болка, която ти е причинена.

Аз съм твоя баща и те обичам както обичам и моя син Исус,
защото именно в Исус разкрих моята любов към теб.
Той дойде, за да покаже, че съм на твоя страна, а не срещу теб,за да ти каже, че любовта ми е по-силна от греховете.


Смъртта на моят син и твой брат – Исус,
е най-сигурното доказателство за
безграничната ми любов към теб.
Давам всичко от себе си, за да почувстваш тази любов.

Приемеш ли синът ми Исус, ти приемаш мен,
и нищо, и никого не ще те раздели от моята любов.
Eла си у дома и ще има безкраен празник,
такъв какъвто не си виждал никога.

Винаги съм бил твой баща и ще бъда такъв.
Моят въпрос е:
-Искаш ли да си мой син?

Чакам отговорът ти с любов и търпение
.



Твоят баща,

Всемогъщия Бог.






Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg

събота, 17 декември 2011 г.

Разговор между майка и дъщеря

-  Мамо, днес в училище едно дете ме обиди и искаше да ме удари…
- И ти какво направи?
- Ами нищо, мамо, просто си замълчах и не му отговорих. Не исках да се караме, искам да сме приятели, да си играем заедно както преди…
- Добре си направила, моето момиче. Нали знаеш какво съм те учила -  че по-умният винаги отстъпва. И ти си постъпила добре!
- Но, мамо, аз не го направих заради това. Направих го, защото Исус ни учи да прощаваме и да обичаме всички. Направих го за да приличам поне малко на Исус!..

сряда, 14 декември 2011 г.

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи дядо Коледа,

    Всяка година ти  пиша писма и искам да ми донесеш големи подаръци с които да се хваля на приятелите си, но тази година ще си пожелая нещо по-специално. Много се радвам, когато наближат тези дни от годината. Както гласи и изтърканата фраза: хората стават по-добри. Не знам дали е казано нарочно, но според мен има доза истина. Гледам как всички искат да донесат радост на хората около тях, да ги направят по-щастливи. Всеки бърза да купи най-красивия и оригинален подарък, с който да накара хората около него да се усмихнат от щастие.
     Градове и села се озаряват от светлините на коледните лампички, на украсените дървета,  на коледните топки, гирлянди и пр. Но това не е единствената светлина, светлина има и в душите на хората, всеки чака с притаен дъх тези празници, за да покаже любовта си, да е близко до семейство и приятели, да се почувства поне за малко щастлив и спокоен.
    Всичко това е толкова прекрасно! Също и аз искам да съм щастлив, но дори и получавайки най-големия., най-красивия, най-скъпия подарък, дори когато съм с близките си около масата и се смеем и радваме, трябва да ти призная, дядо Коледа, че и тогава чувствам малко празнота. Всичко е точно както трябва да бъде, но на мен нещо ми липсва.
    Тогава започнах да се оглеждам около мен и веднага забелязах истинското щастие у моята баба. Абе, дядо Коледа, тя  е много по-щастлива от мене, тя е по-усмихната и спокойна. Тя наистина изживява Коледа. Затова реших да я проследя, да видя откъде черпи тази коледна радост. И знаеш ли къде вляза тя….в някаква си ЦЪРКВА ?! Да, наистина! Какво правеше тя там, при поповете, ще стои на Коледа при тях ?!
    Тогава реших да вляза и да видя какво има - беше много тъпо, скучно и претъпкано…
    Тогава видях едно място където имаше фигурки – животни, хора и едно бебе…Докато гледах  бебето,  всички запяха хубави песни и аз усетих топлина. Баба ми ме бе видяла и дойде да ме прегърне, стояхме заедно и гледахме детето. А аз я попитах:
-    Бабо, кое е това бебе?
-    Това е Исус! Заради Него я има Коледа! – каза ми тя.
Затова, скъпи дядо Коледа, моля те тази година за Коледа ми донеси повече Исус, за да се почувствам пак истински щастлив.

Твой приятел, Щастливецът

P.S. А и ако не е нахално, моля те тази година в църквата с мен и баба да дойдат и моите родители, така ще бъдем като онова щастлива семейство, което седеше пред нас!

събота, 3 декември 2011 г.

Писмата на Любопитко (част I)

Един въпрос за безсмислените въпроси…

Мили ми Всезнайко,

 Никога не са ми били ясни някой важни въпроси (проблеми)  и изглежда скоро няма да ги разбера. Понеже е видимо от името ти, би следвало да знаеш всичко. Аз съм нормален човек – понякога беден, понякога богат, по-често материално задоволен.. Възрастта ми е интересна – понякога съм истинско дете, друг път мисля като възрастен, а някой път съм отчаян като старците…или по-скоро мъдър като тях, не знам.
     Но, в което и от тези състояния да съм, вечно ме мъчат въпроси, на които не мога  да си отговоря. Днес примерно, гледах Новините и за чух за поредния палеж в София,  за убийството на един младеж и за верижна катастрофа. Не можех да повярвам, че това се случва в България! Казах си: „Леле, ако това се случва тук, какво остава за другите страни ?!”.
Да, ама после разбрах, че не това е правилният въпрос, че е трябвало да търся по-дълбоко причината и тогава си зададох  важните въпроси:

Какво е виновно онова дете, че са го убили?

Какво толкова е направил собственика на автомобила, че са му запалили колата?

Какво е виновна баба ми, че се разболя от рак?

Какво съм виновен аз, че съм осиновено дете?

Защо на нас да ни случва това, нима го заслужаваме?

Много се чудих върху това, драги ми Всезнайко, но не успях да открия отговор. Затова най-сърдечно се обръщам към теб.
Моля те, помогни ми! Очаквам твоя отговор.

С любов, Любопитко.









Драги ми, Любопитко,

Здравей! С радост видях, че си ми пратил поредното си писмо и с нетърпение го отворих и зачетох. Честно да ти кажа, поставяш интересни въпроси, но аз бих желал да сменя малко курса на логиката ти.
Наистина ти задаваш важни за днешното общество въпроси, на които и цяла банда психолози и психиатри не могат да отговорят. Всъщност могат, и аз мога….но няма да ти хареса отговорът.
Но него ще го оставим за друго писмо!
Сега аз ти предлагам да погледнем от друг ъгъл. Идеята, скъпи мой приятелю, е да зададем правилните въпроси. Днес ние се стремим да ги задаваме, дето се казва „ за спорта”. Да питаме, колкото се може повече, без значение какво всъщност питаме. Да, ама не! Едно е да задаваш много въпроси, друго е да задаваш правилните такива.
Хайде да попитаме така: Защо се стигна до убийството на момчето? Защо баба ти се разболя от рак? Защо майките изхвърлят децата си?
Сега май стана по-сложно, а ?
Разбираш ли, друже, идеята е не в това да се интересуваш и да питаш, а да питаш по правилният начин, така както мога да ти помогна! Нека се научим да задаваме правилните въпроси, за да получаваме правилните и ползотворни отговори!
Затова драги ми, Любопитко, оставям въпросите ти без отговор, засега! Но не ти отказвам помощта. Когато си готов да ми зададеш правилните въпроси, ще получиш моят отговор!

Давам ти една задача: в следващото ти писмо моля те, отговори ми на въпроса:
„Защо жълтото е квадрат?”

Желая ти всичко добро, Бог да е  с теб!

Твой верен приятел,
 Всезнайко

понеделник, 28 ноември 2011 г.

Първа Предколедна Седмица - размишление за Вторник

ЕВАНГЕЛИЕ:
В онова време:  Зарадва се Исус духом и рече: "Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, и си го открил на младенци. Тъй е. Отче, понеже такова беше Твоето благоволение!" И като се обърна към учениците, рече: "Всичко ми е предадено от моя Отец; и кой е Синът, никой не знае, освен Отец; и кой е Отец, никой не знае, освен Синът и комуто Синът иска да открие." И като се обърна към учениците, рече им насаме: "Блажени очите, които виждат това, що вие виждате! Защото казвам ви: Много пророци и царе искаха да видят това, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха!"


В началото на днешното Евангелие получаваме свидетелство за Исус, изпълнен с радост! От радостта на Исус ние можем да се поучим много. На първо място, когато се радва, той не се радва егоистично сам за себе си, напротив – той се радва заедно с Бога, благодарейки Му за радостта. Именно от Бог идва радостта на всеки човек! На него трябва да благодарим за всяка усмивка в живота ни, но и самият Той е най-голямата радост. Бог ни направи най-големите щастливци на света, като прати Сина си при нас. Отдаде детето си за нас, за да имаме истинско щастие в душите! Радваме ли се за това? Благодарим ли на Бог за щастието, което ни е дарил! Исус Христос – истинското Щастие за човека!  По нататък в евангелския текст Исус говори на нас – ние сме неговите ученици. Блажени сме ние ние за това, което виждаме! Блажени сме заради това, че всеки ден не само виждаме Исус, ние усещаме Неговото реално присъствие и можем дори да се нахраним с Неговото Слово и Неговото Пресвето Тяло! Мнозина преди нас копнееха за това, до което ние можем свободно да се докоснем. Мнозина загинаха, за да можем днес свободни да се радваме на живото присъствие на Исус в Евхаристията! Нека си спомним за Блажените Евгений, Камен, Йосафат и Павел – борците Христови в България! Нека през адвентното време отделим поне ден повече, да чуем Божието слово и поне един път повече да приемем Тялото Христово!

Благодарим ти Господи Боже, за радостта, която ни изпрати – Исус Христос!
Благодарим ти Господи Исусе Христе, за това, че всеки ден можем да се докоснем до Теб и да се наситим с Теб!
Благодарим ти Свята Дево Марийо, че стана Ковчег на завета – носещ, щастието и радостта в света!

Първа Предколедна Седмица - размишление за Понеделник

ПОНЕДЕЛНИК ОТ ПЪРВА ПРЕДКОЛЕДНА СЕДМИЦА




ЕВАНГЕЛИЕ:
В онова време, когато Исус влезе в Капернаум, приближи се до Него един стотник,
молеше го и казваше: "Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и лютострада.”
Исус му казва: "Ще дойда и ще го излекувам." А стотникът отговори и рече: "Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. "Защото и аз съм подвластен човек и има мен подчинени войници: едному казвам: върви, и отива; другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Исус се почуди и рече: на ония, които вървяха подире Му: "Истина ви казвам, нито в Израил намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно."

В днешното Евангелие виждаме два образа: на обикновения човек, в лицето на стотника и на Бог – Исус. В образа на стотника всеки от нас трябва да разпознае себе си, да видим нас самите, който толкова много искаме да се срещнем и да говорим с Бог. Всеки ден ние се срещаме с Господ в нашите молитви. Казваме му от какво имаме нужда, за какво го молим, понякога го слушаме. Но замисляме ли се, че ще дойде денят, в който ще се срещнем с Него. Исус ще дойде и ще каже „Хайде, аз искам да дойда в теб”… Какво ще направим тогава?
Готови ли сме за тази среща? Душата ни – нашият дом, чиста ли е, за да приеме Исус?
Не! Никога няма да има в нас чистотата, която притежаваше Мария, за да дойде Исус. Ние не сме достойни да дойде Исус в нас!
Затова днешното Слово ни предлага да размишляваме върху това: нашите грехове и желанието ни да се очистим от тях. Господ ни познава по-добре от нас самите и е готов да ни помогне във всеки един момент, само трябва да го поискаме със сърцето си…така както направи стотника и той биде спасен!

Нека през този ден молим Бог да ни даде благодатта си  да видим нашите грехове и да просим прошката! Нека в предколедните дни намерим време да изпитаме съвестта и да потърсим божията прошка за нашите грехове, чрез изповедта!
Разкайвам се, Господи! Имай милост!

Адвентното време - Време на радостно очакване на нашият спасител Исус Христос

Времето на Адвента или Предколедното време е време, през което християните се подготвят за един от най-светлите празници - Рождество Христово.

Църквата ни приканя това да е време на покаяние и усилена молитва.
Затова през времето на Адвента  - 4 седмици, за всеки ден ще публикуваме евангелския текст, с кратко размишление към него. Започваме с Първа предколедна седмица - размишление върху неделното Евангелие.


ЕВАНГЕЛИЕ:
В онова време: Исус каза на учениците си:
„Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. То прилича както когато някой човек, отивайки в чужбина и оставяйки къщата си, даде власт на слугите си и на всеки своя работа, и заповядва на вратаря да бъде буден. И така, бъдете будни, понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата: привечер ли, или сред нощ, или когато петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да не ви намери, че спите. А каквото на вас говоря, говоря го на всички: Бъдете будни!“.

Навлизаме във времето на свято очакване. Очакване на рождението на нашият Спасител Исус Христос. Бог идва при нас! Господ идва да ни спаси! Каква по-голяма радост за нас. В  този светъл период трябва да подготвим душите си за святото пришествие. Исус ще се роди в сърцата ни и ще царува там докато не се завърне отново при нас! Това е голямата радост на християните – Бог не ни изостави, той дойде, остана да живее в сърцата ни и ще се завърне, за да покаже славата си!
Алелуя, Господи! Ние те очакваме!



Днешното Евангелие ни поставя две важни задачи, важни не само за Адвента, но и за целият ни живот: Да сме будни и да се молим!
Да сме будни и да се молим, защото не знаем ни деня, ни часа на славното пришествие на Бога!

Нека отправим към Исус нашите молитви!

Господи Исусе, помогни ни духът ни да бъде вечно бодър в очакване на твоето славни пришествие!

Господи Исусе, помогни ни да сме постоянни в молитвите си към Теб, защото те са лек за всеки душевен и човешки проблем!

Господи Исусе, моля те помогни на всички хора по света, които страдат заради вярата си в Теб! Дари им кураж да те следват!

Господи, Исусе благодаря ти , че идваш при мен и не спираш да ме викаш! Амин!

сряда, 20 юли 2011 г.

Бог или маймуната - аз избирам Бог!

Еволюция или Сътворение, това е една много дълбока тема и бих дори я причислил към графата - теми, по които няма да се намери консенсус. Дали сме сътворени от Бог или сме плод на развитието на организмите е много обширна тема, тема без край, но съм сигурен с точен и ясен отговор. Не съм нито богослов, нито еволюционист и изобщо не съм тясно запознат с двете науки, но ще си позволя да изразя моето собствено виждане по въпроса базирано на опита ми и разбирането ми за Битието.
 Много е жалко, че днес, XXI век, теорията, според която човешкия род е плод на развитието, се изучава в повечето училища и университети. Така предавано и възпитавано, това учение манипулира цели поколения, представяйки само едната страна на проблема. Често библейския разказ се представя като легенда и мит. Много по-силно се застъпва дори теорията, че човека е сътворен от извънземните. Може би, за да говорим свободно по темата, трябва да се вгледаме по-надълбоко, да видим първопричината за този спор. За целта нека се върнем 7 века назад...в Края на XIV век, започва едно ново културно движение продъжило близо 3 века - Ренесанса. Ренесанс, от френски: Renaissance, „прераждане“. Това е едно движение, в което и с което се иска да се "прероди" човекът, античния човек да се загърби и да се открият в света новите хора, хората на новото време. Една от най-характеризиращите особености на този исторически период е т.нар. - антропоцентризъм, т.е. човека, Аз-ът става център. Човекът е основната ръководеща сила, всичко е от него и за него. Това схващане дава толкова обилни плодове, че скоро бива прието от огромна част от обществото, скоро навсякъде започва да се проповядва твърдението, че всичко е от човека, прави се само за него и зависи само от него. Разбира се, в такъв ред на мисли и разбирания, е немислимо да има по-висш разум от човешкия, немислимо е да има някой, който да е сътворил човека и да има власт над него. Или иначе казано, Бог става излишен и дори опасен. Тези идеи се наслояват много лесно в човешката психика и биват прието много лесно от всяко поколение. Например във философията на Файербах (1841) е налице амбицията човекът да бъде издигнат до нивото на бога с цел да покаже своята истинска същност на съществуването си и също да се разтвори бога в човешката същност в по-голяма степен и по-ясно. Това е друга много характерна черта, която е плод на антропоцентизма - Бог бива изместен от човека. Идеята, че човека е всемогъщ, дотолкова обзема хората, че за тях Сътворението, присъствието на Бога става немислимо. В резултат на това, в света започва да се появяват множество и различни феномени, които са крайно атеистични - еволюционната теория, фашизъм, комунизъм и т.н. Стига се дотам, че Чарлз Дарвин започва и разработва теорията за естествения отбор, според която всички живи организми са плод на еволюцията във времето, успели да устоят на абиотичните фактори и развили се до днешният им вид. Все по-силно заляга идеята, че човека е еволюирал примат. На помощ на Дарвин идва археологията, която открива множество доказателства за еволюцията,а по-късно с трудовете на В. Д. Хамилтон, Джорджо Ц. Уилиямс, Джон Майнард Смит и други води  през 60-те години на 20-ти век се стига до  генноцентричния възглед за еволюцията.Да излезем от този омагьосан кръг от имена и понятия и да мислим малко по просто...Нима сме произлезли от маймуната, аз, човекът, който съм най-интелигентното създание на земята съм произлязъл от маймуна, прародители ми са били на четири крака и са се хранили с банани...звучи малко странно нали ? Но, ако това са повърхностни въпроси, то трябва да погледнем и тук по-дълбоко. Човек е тяло и душа, никой не може да обори факта, че човекът има душа. Но това така велико нещо душата, нима може да се създаде и тя самата да еволюира, тя може ли да стане от "маймунска душа", "човешка душа"...? Тук е мястото да поговорим и за библейското виждане за човека.Какво пише в Библията:"И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.  И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така. И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести."(Бит.1:26-31). Стария завет говори още:
"И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа."(Бит.2:7)
Последния цитат е много силен, защото казва, че съгласно Битие, Бог създаде човек от пръст...Логично бих поставил въпросът, кое е по-голямото зло или обида за човека, да си от маймуна или от пръст? В този ред на мисли, всеки от нас би приел да каже, че по-добре да си от маймуна сътворен, но нека погледнем в дълбочината на библейския стих. "И Господ Бог създаде човека "(Бит 2:7а); "и вдъхна"(Бит 2:7б), какво ни говорят тези цитати, Господ създаде, той вдъхна..сиреч човекът не е от пръст създаден а от Бога създаден и още по-великото,"И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие" (Бит 1:26а), ние освен, че сме сътворени от Бога, ние сме направени по негов образ и по негово подобие - каква по-велика награда за човека? Нека отново да поставим въпроса, от кого искам да съм от маймуна или от Бога? - май въпросът става риторичен...Но ако става риторичен, защо все още има атеисти, защо отричаме Сътворението и човечеството се бори да се отдалечи от Бога... Изглежда нашето самолюбие и егоцентризъм не ни позволяват да приемем, че сме от Бога и за Бога създадени и ни е по-добре да се унижим, като приемем за родител примат, отколкото Отец. Това е дълбока тема, породена от грехопадналата природа на човека, но това е друга тема. Накрая бих искал да цитирам един известен еволюционист - Сър Артър Кейт: "Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото единствената и алтернатива - Сътворението, е очевидно невероятна." Дали е невероятна или твърде задължаваща, оставам коментара на всеки един.
за финал само бих искал да кажа отново - да съм потомък на примат, еволюирал във времето или да съм създаден от Бог по Негов образ и подобие - много лесен избор! Аз избирам Бога! Амин!

П.С. Препоръчвам горещо да се прочете книгата "Еволюция или сътворение, какво казва науката?" на проф.д-р. Д.Свиленов, която се разпространява безплатно и може да откриете при енорийския си свещеник.
Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg