Той имаше семейство. Имаше жена и дете. Бяха щастливи, особено щом имаха пари. Животът му се въртеше около парите. Когато имаше работа имаше пари, тогава не се притесняваше да покаже любовта си. Купуваше цветя на жена си, водеше ги с детето на ресторант…веднъж, когато бе спечелил от тотото дори каза, че я обича. Тя не можеше да си намери място от щастие.Когато в коледната нощ си размениха подаръците, Той видя, че нито жена му, нито детето му са доволни от това, което са получили. Изведнъж коледният дух изчезна, всички сложиха усмивките си, привидно.
Но Той разбираше, че те не са щастливи. Но какво можеше да направи, тази Коледа остана без пари…нямаше нищо в джоба си, с което да зарадва най-близките си.Това помрачи настроението му, Той загуби усмивката си и когато всички легнаха, Той дълго стоеше и мислеше за това, което е станало по-рано. Не можеше да намери вина в себе си. Нима Той беше виновен, че не му платиха.
„Защо ? Защо? Защо?” – това се въртеше в главата му.
В отчаянието си, Той направи нещо, което никога не би му минало през главата да стори.
Той не беше вярващ, бе дълбоко убеден, че Бог не съществува. Няма никаква сила, която да управлява живота му. За него всичко бе в ръцете на човека и само той можеше да определяше съдбата си.
Но тази нощ, той се пречупи. Отчаянието му го принуди да направи нещо ново, неочаквано и невероятно. Той погледна нагоре и тихо промълви:
"Има ли нещо там? Господ?”
Не получи отговор и реши, че това, което е направил е голяма глупост. Отърси главата си и стана, за да си отиде в стаята. Тогава се чу глас:
- Да, кажи… Тук съм! – един далечен глас се разнесе в стаята.- Кой…кой си ти? Откъде говориш? – Той беше изпаднал в недоумение, не знаеше какво става, кой му говори. Беше тотално объркан.
- Аз съм този, когото повика. Не ме ли назова по име преди минута? – отвърна Гласът.
- Ти…ти си…Бог ?! – Той не беше на себе си, не знаеше какво става с него. Полудяваше ли?
- Не, не полудяваш. Наистина съм Аз. Да, знам че е объркващо за теб. Знам и че никога не си вярвал в мен, но по-важно е, че днес ме повика, назова ме и поиска помощта ми.
- Но, аз не знам какво да ти кажа, в отчаянието си викнах така… Не знаех, че си истински!
- Знам, синко. Но помниш ли, ти искаше да ме попиташ нещо. Е, твой съм, питай ме. – Гласът сякаш знаеше какво се върти в главата на Той.
- А…да….Исках да те питам…Ти нали си някакъв Бог…и хората казват, че си им баща..
- Аз съм и твой баща. – отвърна Гласът.
- Добре, като си ми баща….защо децата ми не са щастливи, кажи ми? Защо не ми даде пари да им купя подаръци? С какво да зарадвам жена си? Къде е твоят подарък за Коледа? Що за баща не подарява нищо на децата си? Що за баща си ти ? – Той не спираше да сипе обвинения. Но Гласът го прекъсна:
- Да баща съм! Баща съм на теб, на жена ти, на децата ти, на всичките 7 милиарда души по света, баща съм на всички вас. Но това не ми тежи. И винаги, на всяка Коледа, Аз ви правя подарък, прекрасен подарък.
- Да бе… правиш подаръци. Когато хората получаваме подаръци ние сме щастливи! А знаеш ли колко нещастни хора има днес по света? Знаеш ли, че и моето семейство днес е нещастно! Е, „татко”, къде са твоите подаръци? – рязко и със злоба говореше Той.
- Сине, сине мой. Аз Ви пращам най-красивият, най-големият подарък – Исус Христос. Всяка Коледа Ви пращам Любовта, Щастието, Надеждата, Утехата и Радостта – в Неговото лице. От вас зависи да погледнете в кутията на този подарък… Ти погледна ли? Потърси ли там щастието? – Гласът продължаваше да говори със спокоен тон.
- Не… - тонът на Той стана по-мек, леко виновен. Къде да го потърся ?
- Погледни в сърцето си! – каза Гласът.
В този миг стаята стана отново тъмна. Той не беше забелязал, че докато говореше с този странен гост, стаята се бе озарила от невероятна светлина.
„Сърцето ми…сърцето ми…” – Той не спираше да разсъждава какво значат тези думи. Искаше да ги разбере. А ти?
Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар