Един въпрос за безсмислените въпроси…Мили ми Всезнайко,
Никога не са ми били ясни някой важни въпроси (проблеми) и изглежда скоро няма да ги разбера. Понеже е видимо от името ти, би следвало да знаеш всичко. Аз съм нормален човек – понякога беден, понякога богат, по-често материално задоволен.. Възрастта ми е интересна – понякога съм истинско дете, друг път мисля като възрастен, а някой път съм отчаян като старците…или по-скоро мъдър като тях, не знам.
Но, в което и от тези състояния да съм, вечно ме мъчат въпроси, на които не мога да си отговоря. Днес примерно, гледах Новините и за чух за поредния палеж в София, за убийството на един младеж и за верижна катастрофа. Не можех да повярвам, че това се случва в България! Казах си: „Леле, ако това се случва тук, какво остава за другите страни ?!”.
Да, ама после разбрах, че не това е правилният въпрос, че е трябвало да търся по-дълбоко причината и тогава си зададох важните въпроси:
Какво е виновно онова дете, че са го убили?
Какво толкова е направил собственика на автомобила, че са му запалили колата?
Какво е виновна баба ми, че се разболя от рак?
Какво съм виновен аз, че съм осиновено дете?
Защо на нас да ни случва това, нима го заслужаваме?
Много се чудих върху това, драги ми Всезнайко, но не успях да открия отговор. Затова най-сърдечно се обръщам към теб.
Моля те, помогни ми! Очаквам твоя отговор.
С любов, Любопитко.
Здравей! С радост видях, че си ми пратил поредното си писмо и с нетърпение го отворих и зачетох. Честно да ти кажа, поставяш интересни въпроси, но аз бих желал да сменя малко курса на логиката ти.
Наистина ти задаваш важни за днешното общество въпроси, на които и цяла банда психолози и психиатри не могат да отговорят. Всъщност могат, и аз мога….но няма да ти хареса отговорът.
Но него ще го оставим за друго писмо!
Сега аз ти предлагам да погледнем от друг ъгъл. Идеята, скъпи мой приятелю, е да зададем правилните въпроси. Днес ние се стремим да ги задаваме, дето се казва „ за спорта”. Да питаме, колкото се може повече, без значение какво всъщност питаме. Да, ама не! Едно е да задаваш много въпроси, друго е да задаваш правилните такива.
Хайде да попитаме така: Защо се стигна до убийството на момчето? Защо баба ти се разболя от рак? Защо майките изхвърлят децата си?
Сега май стана по-сложно, а ?
Разбираш ли, друже, идеята е не в това да се интересуваш и да питаш, а да питаш по правилният начин, така както мога да ти помогна! Нека се научим да задаваме правилните въпроси, за да получаваме правилните и ползотворни отговори!
Затова драги ми, Любопитко, оставям въпросите ти без отговор, засега! Но не ти отказвам помощта. Когато си готов да ми зададеш правилните въпроси, ще получиш моят отговор!
Давам ти една задача: в следващото ти писмо моля те, отговори ми на въпроса:
„Защо жълтото е квадрат?”
Желая ти всичко добро, Бог да е с теб!
Твой верен приятел,
Всезнайко
Няма коментари:
Публикуване на коментар