Тяло и Кръв Христови

В неделя, 10 юни 2012 година, Католическата църква честваше празника Тяло и Кръв Христови.

Споделяме с Вас, проповедта на  отец Томаш Кригер, OFM Cap, произнесена в конкатедралата „Св. Йосиф“, София, на празника Тяло и Кръв Христови – 2009 година:

Скъпи братя и сестри, 

Пред великите неща трябва да спрем. Над неразбраното значение трябва да се замислим. Спирането и замислянето са необходими още повече там, където тези неща проникват нашето ежедневие. Нека погледнем.
Хубав Божи дар е жената и свързаното с нея майчинство. Жената- приятелка, съпруга, майка е навсякъде в нашето ежедневие, но в календара има ден, определен за ден на жената.
Така е и с децата – те ходят на училище, играят на площадките, тичат по тротоарите. Децата са част от нашето ежедневие, но има определен ден на детето.
А свободата и независимостта, не са ли като въздуха, без който не можем да съществуваме. Всяка година, по време на официалните държавни празници спираме, за да помислим каква е била и е цената на свободата и независимостта.
Днес спираме пред една от най-големите тайни на нашата вяра – пред Тялото Христово.
Във всяка католическа църква присъства вечният огън, което означава, че там се намира Евхаристичният Хляб. По време на всяка меса, Светият хляб се разчупва и предава. В християнски болници, в параклиси на сестри монахини, по стадиони и градски площади по време на посещение на папата – Евхаристичният Хляб присъства. Обикновен е за всички вярващи, достъпен в ежедневието. Днешното тържество е спиране пред присъствието на Бог.
Братя и сестри!
Библията ни учи : „И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива”. (Марко 14,22-24) Разбираме ли тези думи? Можем ли да схванем голямата тайна която се намира в тези думи?
Във вид на Хляб от олтара присъства Исус Христос. Този от Евангелието; този от Витлеем; този от планина Табор; този от горницата; този от Голготата; този възкръсналият. Присъства Исус, който ни е спасил с цената на своята кръв и своето страдание. Присъства и ни спасява до свършека на света. Христос присъства благодарение на вярата на Апостолите, благодарение на вярата на Църквата, благодарение на миналите поколения българи. Заради присъствието на Господ Исус са построени християнските храмове по цял свят и този, нашият в София. В тези храмове всеки ден звучат думите: „Тайна на вярата.”
Някой ще попита, защо трябва да вярвам в това, че във вид на хляб и вино присъства Христос с Тялото и Кръвта си?
Вярвам в Твоето присъствие Господи, Ти сам си казал това в горницата. Ти си взел в своите ръце хляба и си казал: „Това е моето Тяло. … Това правете за мой спомен.” Вярвам в Твоите думи, Господи. Ти не си хвърлял думи на вятъра. Ти не си говорил само заради говоренето. Ти си не изричал празни думи. Ти си не давал празни обещания.
Ти си казал в Кана Галилейска да налеят вода в делвите. И водата станала вино. Ти си казал на болния човек: стани, вземи своето легло и ходи. И парализираният станал, взел своето легло и тръгнал. Това се случило по Твоите думи.
Ти, Христе, си казал на човека с изсъхнала ръка: „ …притегни си ръката…” (Лука 6,10) и ръката му станала здрава. Твоите думи правят това, което означават.
Ти си повикал от гроба Лазар. И след четири дни в гроба Лазар оживял. Това са направили думите на Христос.
Свети Петър казал: „никога няма да се отрека от Тебе”. А Исус му казал: „ти три пъти ще се отречеш, че Ме познаваш” (Лука 22,34). Знаем какво направил Петър… Твоите думи, Господи, не са празни.
Христос казал, че ще умре и след три дни ще възкръсне. Така и направил. Един и същи Исус казал: „Това е моето Тяло”. Вярвам, че Евхаристията е истинската храна. Вярвам в Твоите думи, Господи. Вярвам в Исусовото присъствие в Хостията. Коленича с цялата покорност, на която съм способен, и искам да пея от почит към Тялото Христово във вид на Евхаристия.
Скъпи Християни. След литургията няма да бързаме към къщи. Ще тръгнем на шествие извън църквата към четирите олтара. Защо? Затова, защото днес е Празникът на Тялото Христово, веднъж в годината. Искаме да споделим нашата вяра извън църквата. Искаме да обожаваме Светия Хляб от олтара. Искаме Евхаристичният Христос да благослови нашия град, в който живеем и работим.
Исусе Христе! Възхвалявам Те, Храна на хора, свободни от грях. Възхвалявам Те, Хляб на вечноста. Приеми обожаване от софийската Твоя Църква. Приеми нашето честване.

В следващия линк може да се насладите на прекрасното шествие с Тялото Христово в родното селище на първия български блажен - монс. Евгений Босилков - Белене :

Пресвето Тяло и Кръв Христови, Белене 2012

/За проведта благодарим на: http://www.catholic-news.bg/ /

Да откриеш Бог на село

Има много начини да се открие величието на Бога, Неговата слава! Тези дни имах възможност да  посетя едно Никополско село - с. Сомовит. Едно наглед обикновено и никому неизвестно селце. Място, където хората се оплакват от лошия кмет, от безработицата, от самотата, мръсотията... Обаче за моя радост не видях нито кмета, нито самотата...Видях една прекрасна, великолепна природа...
Докато стоях на хълма, гледах Дунав, Румъния и необятната зеленина, аз можех единствено и само да се възхищавам и да благодаря на Бога - Създател, Творец на цялата тази красота!

Ето с тези снимки, може да видите част от красотата на това село и отново да се възхитим на величието на Бога Творец!

Благодаря ти, Боже, за всичко това! :)

Християнство на практика: Прошка

         „Често ми се случва да чувам едни и същи думи: „Христос е примерът за всичко!”. Чувам ги от проповедника, от приятелите ми християни, от монахините, от катехистите…от всички… И наистина се опитвам да им подражавам, да съм верен на тези думи и да следвам Христос…но…(винаги има едно голямо „но”) често ми се случва, когато изпадна в криза, когато ситуацията е лоша, просто да забравя този призив. Не заради друго, а защото ми е трудно да си представя Исус в моята ситуация, да го видя как би постъпил ако беше на мое място… Гледах и разпятието, мислих за болките и мъките Му, заради нас и пак не успях…Пак не го видях на мое място и не почерпих от Неговия опит…”

        

         „Може би за повечето от християните тези думи са валидни…поне за мен са! Съвсем наскоро се сблъсках отново с този проблем  и бях доста уплашена, притеснень и разтроень. Не знаех как да постъпя като християнин, запитах се: „Какво би направил Христос”…

Ситуацията е следната: Имах дългогодишна връзка, но просто отскоро нещата не вървяха. Скарах се с моя приятел и решихме, че е по-добре да се разделим…Няколко часа по-късно дълбоко съжалявах за грешката си, разкайвах се заради това, че му се ядосах, но беше късно. Когато отидох в апартамента му го видях с друго момиче… през нощта се бе напил, бе я срещнал и не можеше да си спомни какво е станало. Последният му спомен е как се събужда до нея, а не до мен…Искал е да ми каже, наистина е искал, но послушал „приятелите си”, които му казали: „Недей и казва”. Бях потресена как е могъл да постъпи така с мен…Да, обичам го и той ме обича... Да, щастливи сме…Да, искам го…Но не мога да го превъзмогна…Та това е изневяра…

         В този миг се замислих за Исус. Ако той беше на мое място какво би направил и не можех да си отговоря…Не знаех…”

        

         И тук този сърцераздирателен разказ приключва…Квалификации като „Горката” или „Той е мръсник” може би и да са основателни, но в цялата история прозира един голям проблем на нас, днешните християни – Ние сме Христови само на думи, само в църквата, само в доброто! Тази жена се е сблъскала с един голям проблем – с изневярата и не можела да си отговори какво би направил Христос. В първия цитат се казваше, че често гледаме разпятието, но не можем да си представим Божия син на наше място, тази жена не може да си го представи на нейното място, мнозина не можем да си представим Исус в ситуация на изневяра. Но нека сега погледнем на Неговия живот по малко по-различен начин.

         Защо да не можем да си представим Исус в ситуацията на тази жена…Неговото отношение с хората не напомня ли връзката на двама души – единият е Той, а другият са Хората. Той обича безрезервно, отдава се в тази връзка, но другия не го разбира, често си мисли, че е сам… Къде е Той, когато се нуждая от Него? Боже, защо ме остави? – това са все въпроси задавани от нас самите…И просто в един миг решаваме, че не можем така, че трябва да спрем и да потърсим друга утеха – и ето ви „изневяра”…Предавам Исус, оставям Бог, заради друго – футбол, танци, пари, секс, момиче, момче, приятели, роднина… Намирам си нещо по-важно от Него…Мисля си, че намирам нещо по-истинско, по-силно и по-вярно…Това е изневярата…

         Всъщност днес се сблъскваме с един голям проблем…Нека разгледаме изневярата, какво е тя за нас хората – да се целунеш с някой друг, да преспиш с някой друг…Само, че изневярата е много повече от действия, от актове – тя е преди всичко мисли, желание…Да пожелаеш някой друг, да мислиш какво може той/тя да ти даде ново, да потърсиш друг/а…ти вече си изневерил…Изневерил на себе си, на човека до тебе, на Бог…предал си ги, предал си се…Това е изневярата – да предадеш…Да предадеш първо себе си, после и другите…Но имали лекарство, как се лекува изневярата…Как постъпва Исус, когато ние му изневерим…

         Той ПРОЩАВА! Лекарството, което ни предписва Бог е  прошка…И това вече е християнство на практика: Да се научиш да простиш! Да простиш обаче, не заради теб, не заради човека до теб, а на първо място заради Бог…заради това, че Той прощава твоите изневери, твоите предателства…

         Щом Той ти прощава, защо ти да не можеш да простиш?