Ръка на надеждата

Тази снимка може да изглежда ужасно, но носи невероятна история!

Снимката е на неродено бебе, чиято възраст е 21 седмици. Казва се Самюъл Алекзандър Армас. На бебето е поставена диагноза Spina bifida (заболяване на гръбначния стълб) и то няма как да оживее, освен ако не бъде оперирано в утробата на майката. Майката на малкия Самюъл знаела, че само д-р Джоузеф Брюнер,прави тази удивителна операция.
При интервенцията лекарят изважда матката чрез цезарово сечение и прави на нея малък разрез, за да оперира бебето. Когато д-р Брюнер приключил с операцията на малкия Самюъл,малкото си подало мъничката, но напълно развита ръчичка през разреза и здраво хванало хирурга за палеца, сякаш за да каже: „Благодаря”.
В европейското издание на списание Time, в статия, посветена на новия поглед върху бременността, се доказва, че няколко дни след зачеването се формират главните органи на бебето и другите значими свидетелства за формирането на човешкия живот. Разказва се и за тази операция на д-р Брюнер. Лекарят разказва, че когато нероденото бебе го хванало за палеца – това бил най-вълнуващият момент в живота му. В този момент, насред операционния процес, той буквално онемял и не могъл да се съвземе. На снимката това събитие се е запечатало поразително ясно.
Майката на малкия Самюъл споделя, че „плакали няколко дни”, когато видели тази снимка. „Тази снимка ни напомня, че моята бременност не е болест или физически недостатък, а е един малък човек” – казва тя.
Самюъл се ражда напълно здрав, а операцията се оказва 100% успешна.

Самюъл на 3 годинки

   Източник: http://www.catholic-news.bg/

Пеликанът

Когато Пеликанът излетя за да търси храна, една змия,коварно и подло животно, се показа изпод клоните на дървото. Устреми се право към гнездото на птицата. Малките пеликанчета, спяха спокойно и чакаха баща си да им донесе храна. Змията се приближаваше, а в очите и гореше особен, злобен пламък. Тя достигна гнездото. Зверски се нахвърли върху невинните пиленцата и хапеше всяко с отровните си зъби. Бедните малки птици преминаваха веднага от съня към смъртта.

Доволна, змията се върна в своето леговище, за да се наслаждава на пристигането на Пеликана. И наистина, след малко птицата се върна. Когато видя, че децата му са застигнати от смъртта, Той започна да плаче и  жалбата му бе толкова отчаяна,  че всички горски създания страдаха с Него, плачеха с Него. 

„Какъв е смисълът да живея без вас?” питаше се  бедният баща гледайки студените тела на челядта си. „Искам да умра и аз като вас!” и с клюна си започва да къса гръдта, точно над сърцето си . Кръвта бликаше на струи от раната и сякаш напояваше телата на малките пеликанчета. Пеликанът вече умиращ, потръпна. Неговата топла кръв върна живота на децата, любовта му ги бе възкресила. Сега, изпълнен с радост, Той се сви и заспа своя вечен сън.

 

И нашият Господ Исус Христос като този Пеликан, отдаде живота си, за да ни спаси от отровната захапка на греха! 

Благодарим ли Му за този жест на безкрайна любов?

Сълзите на Бог...

Гледайки дъждовната нощ се замислих: "Какво е дъждът?".... Дали това не са сълзите на Бог...Но Бог плаче ли, нима и Той пролива сълзи като нас... Стори ми се твърде невероятно Бог да плаче, защото Той ни приема такива каквито сме, с нашите грехове и слабости, падения и пороци, въпреки тях Бог ни обича. 
Затова не ми се стори разумно да плаче, заради нашите грехове, заради това, че сме Го наранили. Любовта му е толкова безкрайна и неизмерима, че Той ще ни прости всички прегрешния, стига да го пожелаем... И тогава си помислих, щом не е от мъка, дали Бог не плаче от радост, дали дъждът не е плод на Неговото щастие.
От какво би се разплакал Бог, кое би го зарадвало толкова много? - Много сложен въпрос, но в главата ми изникват тези моменти:

    Майка, с броеница в ръка, горещо молеща се за детето си да оцелее...

 

Дете, издигащо поглед към Небесата и просещо помощ за семейството си в тези трудни времена...

Родители, който се радват с цялото си сърце и благодарят на Бог за дареното им дете...

 И много, много други подобни случаи....

Може би Бог не би плакал, защото е наранен, може би би плакал, защото е щастлив, да види благодарност и любов в нашите сърца, в нашите очи....

Непознатият Бл. папа Войтила

Много от нас се чувстваме свързани с Бл. папа Йоан Павел II. Израснали сме под неговия благосклонен поглед, неговата любов и подкрепа. Много от нас са формирани по време на неговият понтификат. Преживе, но особено след кончината му, много се изговори за него, но пак остават неизвестни факти за Бл. Папа. Тук ще прочетете за тежкият път на папа Войтила преди свещенството.

Папа Йоан Павел II (на латински: Ioannes Paulus PP. II), или Карол Йозеф Войтила (на полски: Karol Józef Wojtyła), е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български.

Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия. Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други — търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд.
Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г.

Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.
Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.
След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си.
Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.
Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.
По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15-има човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.
На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици — до 12 март.
Когато настъпва краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.
През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.
В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша.
Той е викарий на различни енории в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучававането на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.
На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Еугениуш Бажяк във Вавелската катедрала, Краков.
Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.

Любовта за децата

Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:"Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека - 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били - 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл - 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси - 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери - 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани - 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и
татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили - 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби - 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника - 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди - 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн - 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан - 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен - 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен - 7 години ( Каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк - 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика - 8 години

Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а
малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче".

                                                   А за вас, какво е любовта?

Майка и син

Моята майка имаше само едно око. Мразех я, беше истински товар за мен. Тя имаше малък магазин на пазара. Събираше семена и продаваше какво ли не,за да събере парите от които се нуждаехме. Това ме караше да се чувствам ужасно.

Веднъж в училище имахме ден на родителя. Майка ми дойде и аз бях много притеснен. Как можа да ми причини това? Хвърлих и поглед,изпълнен с омраза и избягах. На следващия ден в училище всички ми повтаряха: "О, твоята майка е едноока?!? "  Подиграваха ми се.

Мечтаех си майка ми да изчезне от този свят. Един ден и казах: - Мамо, защо имаш само едно око?Ако заради теб всички ще ми се смеят,защо просто не умреш!?! Тя не ми отговори. Почувствах се зле,но едновременно с това облекчен,защото бях излял чувствата си...Тя ме наказа и може би за това не разбрах, че съм я наранил... 

Същата нощ се събудих и отидох в кухнята да си налея вода. Там седеше майка ми и тихичко плачеше,сякаш за да не ме събуди. Погледнах я и се върнах обратно в леглото. В ъгълчето на сърцето ми нещо ме бодеше заради думите,които и бях казал.Но въпреки това ми беше противно да гледам как сълзите и се стичат от единственото и око.През онази нощ си казах,че когато порасна,ще стана богат: толкова мразех еднооката си майка и отчайващата ни бедност. 

Изоставих я,когато получих възможност да уча в чужбина. Положих много усилия и завърших университета с отличие. После се ожених,купих си къща. Родиха ми се деца... Живеех щастливо и бях преуспял. Харесваше ми,че нищо в моя живот не ми напомняше за еднооката ми майка. Задоволството ми растеше непрестанно. 

Един ден майка ми дойде да ме види,едноока както винаги. Сякаш небето се срути върху ми. Дъщеричката ми избяга, уплашена от еднооката си баба.

- Коя си ти? - изкрещях.     Не те познавам! Как си позволяваш да идваш в къщата ми и да плашиш дъщеря ми! МАХАЙ СЕ! ВЕДНАГА! 

- О,съжалявам,сигурно съм сбъркала адреса - тихичко отговори майка ми и изчезна. 

Слава Богу,не ме разпозна. Отдъхнах си. Казах си,че ще изтрия тази случка от паметта си...завинаги. Заля ме вълна на облекчение. Един ден вкъщи пристигна покана за юбилейна среща на класа ни. Излъгах жена си, че отивам в командировка и заминах за родния си град. Преди срещата минах покрай старата барака, която някога наричах свой дом...от чисто любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е умряла. 

Не пророних и сълза. Дадоха ми писмо,което тя била оставила за мен. 

 "Любими синко,

в дългия си живот не посмях повече да дойда в дома ти и да плаша децата ти.Но дали ще е прекалено нахално да те помоля ти да дойдеш веднъж да ме видиш?Много ми липсваш и се зарадвах,когато разбрах че идваш за срещата на класа.Реших обаче да не ходя там,за да не те притеснявам...Много съжалявам,че съм едноока и че те карам да се срамуваш от мен.Когато беше малък,ти загуби едното си око при инцидент.Като майка не можех да понеса мисълта,че ще израснеш пред очите ми с този недъг...затова ти дадох моето око...Бях толкова горда с теб,ти разкриваше пред мен един съвсем нов свят.Никога не ме ядосваше,каквото и да направиш.Няколко пъти,когато ми беше сърдит,си казвах: " Прави го,защото ме обича..." Моето момче...момчето ми...Не искам да плачеш за мен,когато умра.Обичам те,момчето ми,толкова много те обичам."

 

Не знам дали тази история е реална. Може би някъде в света има и такива случки, но е твърде жестоко, за да го повярваме. Но каква е поуката: Да, наистина много често се държим ужасно с нашите родители и е късно да разберем истината, че сме грешили. Все повече хора и все по-често, се държим ужасно и с нашия Небесен Отец. Обвиняваме го за несгодите, трудностите и загубите. Обиждаме го и се питаме какъв Бог е и дали наистина ни обича, нали? 

Но подобно на майката от историята, Той никога няма да ни се разсърди и да ни намрази. Той ще ни чака с отворените си обятия, когато поискаме, когато сме готови да се сгушим в него... Той е там! Той ще чака!

Игра с Библията

Похвален да бъде Исус Христос!

Защо се спряхме на името "Игра с Библията" - не го приемайте буквално, просто искаме да Ви покажем, че една разходка из Библията може да ни даде много и да ни помогне да си отговорим на много важни въпроси. Избрахме четири произволни цитата от Библията - два от Стария и два от Новия завет. Към тях поставихме кратък коментар или въпрос.

Искрено се надявам тази "Игра с Библията" да ви хареса. Можете да я прилагате всеки ден.

Приятна игра. ;)

Не губете надежда, когато се чувствате разочаровани и сами,и нищо не може да ви помогне,и да ви върне надеждата. Използвайте една малка стъбла, за да се изкачите на повърхността и излезете от дупката, в която се намирате, и  запазете тази стълба близо до сърцето си. Тя ще ви отведе при Вечния лек, Който ще облекчи скръбта ви и ще ви върне вярата и радостта в утрешния ден.

Чудите се, Коя е стълбата и Кой е вечният лек…ето един жокер:

Бог на надеждата ще изпълни сърцата ви с радост и мир, та силата на Светия Дух да се преумножава в надеждите ви. (срв. Рим 15:13)


Все още не сте се сетили? Имате ли нужда от помощ? Когато  имате нужда от помощ, от верен съвет, от силно рамо: Обърнете се към Бог!

"Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните." (Ис. 40:29)
Никога не се съмнявайте в  Неговата помощ и любовта Му към вас!
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йн 3:16)

Разбирате ли тази ЛЮБОВ?!
А, какво ви говорят тези думи:
„Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.” (Пс. 18:2)

Ваши ли са тези думи? А могат ли да станат?

Приятелите

Приятелството е дар, ако го имаш, с две ръце го дръж, не го изпускай!

Има една прекрасна мисъл на Стивън Кинг за приятелството: 

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."

Нека се замислим какво е за нас приятелството?             

А Неговото приятелство?



Поздравявам вас и вашите приятели с тази песен!

Щастието е въпрос на избор

    Има една известна реплика на Бари Нийл Кауфман, която може би мнозина от вас познават. Той казва: „Щастието е избор”. Кауфман, говори за това, че когато човек може да избира, може да се почувства истински щастлив.
    Но аз лично бих променил малко изказването на г-н Кауфман и бих го казал така: Щастието е въпрос на избор.
Но между какво е изборът ?

                                        Да избереш вечното или преходното щастие?
                                        Да избереш вечната красота или временната?
    Това е изборът! Всеки човек се сблъсква с този избор:

                                                     Да избереш Христос или парите?

    Често ние сме заслепени от красотата на света около нас – парите, колите, плътта и забравяме за Бог. Но нека не забравяме едни прекрасни думи на Малкия принц: “Най-красивите неща са невидими за очите”

    Нека изберем, макар и невидимото, но сигурно щастие – Исус Христос! Само така винаги ще бъдем щастливи и няма да се почувстваме никога сами!

Кръста във водата и вярата в сърцата или…

    Ех, мина още един голям християнски празник, Йордановден. По новините казаха, че това е третият най-голям празник за християните, предполагам след Рождество Христово  и Великден.
    Много се говореше  за ритуалите и обичаите – за кръстовете в реките, за хората във студената вода, за греяната ракия преди това… Който хванел кръста щял да е здрав и щастлив, а и трябвало всички да го поздравяват…предполагам,  че  ще пие и без пари в местната кръчма, но това е друга тема.
     Е, братя и сестри, за да си изкараме хубаво на празника Йордановден какво ни трябва? Ще ви дам една скромна рецепта, която може да ползвате догодина:

За вечерта:
1)    Няколко бр. приятели и познати по избор (може и случайно срещнати хора…)
2)    Огромно количество алкохол
3)    Корем, който носи на много алкохол
4)    Кръчма, дом на приятел, площад, уличка, беседка…..абе, някъде, където може да се напиете като животни с гореспоменатите продукти

За сутринта:
1)    1 бр. глава, която да Ви тежи
2)    1 бр. река, езеро, море (лиген с вода, не става! )
3)    Идиоти, който да Ви закарат до водата
4)    1 бр. поп
5)    1 бр. кръст
                                                                Забавлявайте се!
                                    А, и в краен случай може и един Йордан, за красота.

    Общо взето, скъпи християни, това са нашите разбирания за Йордановден: да се напием, да се хвърлим във водата и после попа да ни поръси с вода, за здраве.
    Обаче започвам да се притеснявам, щом това е третият най-важен празник, какво остава за другите два, които според  мен са Рождество Христово  и Възкресение Христово.
    Сега следва въпросът: на тези два празника какво правим? Ооо, отговорът  е много лесен…

Така: на Коледа (!) си разменяме подаръци, ядем, ходим на дискотека и общо взето, правим всичко това, за да стане по-бързо 31.12, за да се напием отново. На Великден е малко по-различно: тогава ядем, пием, ходим на дискотека, ама и се чукаме с яйца…
       
                             Християнство - та се пука по шефовете, не мислите ли?

    И така, скъпи ми читателю, че сме кръстени – кръстени сме (добре, че бяхме малки, че как да издържим това…).  Но нека да отговорим и на някой друг върпрос:
    Кръстим ли се  ? – кръстим се, когато получаваме фактури, когато се учудваме, абе все по  християнски поводи.
     Молим ли се – молим се, когато сме заплашени, когато искаме помощ, а когато някой ни ядоса, молим Бог да му прати всичко лошо – каква красота!
    Ходим ли на църква – еее, че как иначе – на Коледа и на Великден…..за 3 мин, колко повече, нали само паля свещ.

Може да продължим с това „интервю”, но по-важен важен е  изводът: Ние сме велики християни, Св.Петър ряпа да яде !!!
   
    Така че, в този злобен коментар, искам да попитам нещо: Йордановден е тържество! Но на какво? Тържество на вярата на всеки един от нас или тържество на реката, в която ще се хвърлим?
   
   Да не захвърляме вярата, която съществува във всеки един от нас, да не я оставяме да изтече, завлечена по реката на материализма и бездушието….да не отхвърляме Бог от сърцата си! Нека на тези празници не отделяме толкова внимание на традициите, а на Исус, неговата жертва и любов -  Тях можем да намерим в Евхаристията!


  Накрая бих желал да завърша и с нещо положително. Сигурен съм, има голяма част от християните, които честват жертвата и любовта на Бога, а не традицията. Именно това е доказателство, че Божиите семена се сеят непрекъснато и непрекъснато дават плод. Остава да си отговорим, ще бъдем ли и ние  плод на Божията любов?

                                          


                          Пожелавам Ви свята и благословена неделя!

За или против силикона ?

Докато се  „разхождах” из ужасно полезната социална мрежа, наречена Facebook, попаднах на една интересна тема: ЗА или ПРОТИВ силикона? Бързам да поясня, че иде реч за силиконови импланти на гърдите. Най-често те се поставят, за корекция на бюста, но но не малко са случаите, когато са поставени, за да прикрият следи от операция и пр.     Бяха изказани доста мнения. Проведох такава анкета и сред моите познати и приятели и може да обобщим данните по следния начин: Мъже и жени подкрепящи поставянето на силиконови импланти на жените – 41%. Против силикона – 59%.
          Като християнин няма как тези резултати да не ме радват. Макар и мнозина от отговорилите да не изповядват християнски ценности и да не са възпитавани в такива, то разбират, че намесата във външния вид не е нещо добро.
          Бих  желал  да пречупим през призмата на християнските добродетели вариантите, които биха подтикнали една жена да си направи такава козметична промяна. Това означава единствено и само промяна на външния вид, с цел търсене на чуждото одобрение.

    1. В миналото силиконът е бил измислен, за да помага на жени, които са претърпели операция от рак на гърдата, да се чувстват и изглеждат добре след това. Днес също се среща, макар и по-рядко, тази употреба на силиконовите импланти. Но нека мислим рационално – ако една жена се е справила с това ужасно и трудно лечимо заболяване като рак, то това е доказателство за силната и воля и непоколебим дух. В много от случаите тези жени прибягват и до молитва, обръщане към Бог, от когото изпросват благодат и се изцеряват. В този ред на мисли, ако жената е показала непоколебим дух и борбеност, била е толкова силна и постоянна в молитвата, че Бог и е дарил здравето, то не виждам смисъл тази жена да се притеснява от резултата. Тя се е справила с трудностите, израснала е духовно с помощта на Бог и близки, за да се радва на най-големия дар, който Бог ни е дарил – живота!
    2. Докато четох резултати от допитването в сайта на мрежата попаднах на едно изказване на една млада дама, което искам да споделя с вас: ”Против ! Но след две бременности, защо пък да не си направят повдигане и леко уголемяване, за да си върнат предишната красота и самочувствие :) Мисля, че е оправдано и положително в дадени ситуации”.
       Тази дама повдига един важен въпрос – за майчинството и последствията от това. Самата тя казва, че вече е дарила света с две деца. Получила е Божието благоволение и е дарила две деца с дара на живота. Тя е станала  майка, станала е родител – най-прекрасното чувство на земята. Но тя говори за „уголемяване, за да си върне самочувствието”. Извинете, но каква по-голяма радост от това да дариш света с две деца. От твоята утроба, по божията благодат, да започне нов живот… нещо прекрасно и велико, според мен. Въпреки това, тя има нужда от самочувствие...
        Кажете ми вие, които сте вече родители – нима когато гледате децата си, когато им се радвате, когато ви споделят и им помагате в трудностите – не сте горди, не сте щастливи? Нима щастието на един родител не е в детето му?
       Затова изказвайки моето мнение, аз съм твърдо против поставянето на силикон, с цел удовлетворяване на ego-то и търсене на щастието в чуждото одобрение.

      Нека се гордеем с външността си, която сам Бог ни е дарил! Той ни обича такива каквито сме и никога няма да се откаже от любовта си към нас!
                                                              
         А ти,обичаш ли се ?

Не е лесно да си човек!

       Не е лесно да си човек!

              Това може да ви го каже всеки на възраст от 10 до 100 години. То е повече от ясно и разбираемо. Всекидневно ние, хората, сме изправени пред хиляди избори: като почнете от това какво да облека, какво да ям и стигнем до големите житейски проблеми: какво да работя, да се оженя ли, тя/той обича ли ме и пр.
               Изправени пред тези трудности често в нас се зараждат отчаянието, депресията, желанието за самота и сълзите. Често прибягваме към оплакване и непрестанно повтаряне колко е тежък, труден, гаден животът. Особено днес в света на 21 век, все повече млади хора са лесно раними, лесно се обиждат и попадат в дупки, от които трудно излизат. Тези дупки медицината нарича депресии.  Всеки от нас мисля, че е попадал в такава дупка.
              При нея животът няма смисъл - сам си, отчаян си и единственото, което правиш е да се оплакваш и да търсиш хорската подкрепа и съжаление. (Това си чиста проява на EGO-то, за което ще говорим съвсем скоро.) Винаги ще намерим хора на които да споделим, да се оплачем и те да ни потупат по гърба и да кажат: Да, да не си виновен/виновна ти!.
              Но точно тук искам да ви попитам: И какво от това? Какво като ви кажат 10 човека: ти си прав/а. Става ли по-лесно от тук нататък. Ако искаме да сме откровени, трябва да си признаем една голяма истина: САМИ НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИЩО!
              Винаги търсим нечия подкрепа, когато сме  наранени, нечии съвет, когато сме сбъркали, нечия похвала, когато сме се справили добре. И това е защото сме хора, човеци.
И сами сме никой! Колко от нас, ама наистина си отговорете, успяват сами – без подкрепа на семейство, приятели, родители, познати – абсолютно сам! Според мен  - Никой!
              Търсейки помощ, съвет и подкрепа в другите хора, получаваме винаги едно субективно мнение, на една самотна личност като нас. Често ние се вслушваме в тези съвети, но те водят до други, нови грешки. Това е така, защото никой човек не може да ни даде верният, правилният, вечният отговор – няма как да стане!

                                                         Тогава къде да търсим помощ?
От кой друг да искам съвет помощ и да получа надежда – аз познавам само хора ?!

                   Много от младите хора, не познават този персонаж към когото ще ви насоча. Мнозина като чуят за него се смеят или за тях е приказка, мнозина го нападат и плюят, но все пак той помага. Не знам дали се досетихте, но това е – Исус Христос.
                 Искам да уверя всеки един от вас, че и на Него хич не му е било лесно. Поне според мен не е лесно да те бият с камшик, да те натоварят с огромни дървета, които да носиш и накрая да пробият плътта ти с големи пирони и да те оставят да умреш! Смятам, че не са много, да не кажа нито един, хората които биха се оставили на такова мъчение, не заради себе си (!) – а заради другите.
                 Някой от хората до които се допитвате има ли силата да отдаде животът си за другите хора, за неговите приятели дори? Силно се съмнявам. Но Исус не ни раздели на приятели и врагове, без уговорки Той отдаде себе си и умря за всеки един от нас – обичащ го, колебаещ се, мразещ го!
                И днес, когато се чудиш кого да попиташ, кого да помолиш или на кого да се похвалиш, защото твоите приятели и близки са уморени, заети или просто не искат да знаят – обърни се към Исус. Не знам дали знаеш, но Той стои и те чака – чака да отидеш и да му разкажеш, да го помолиш за помощ, да му благодариш за радостта.


                    Има един, който знае всички отговори – Исус! Само го попитай!

               Aко вече сте разбрали това, не пречи да поговорите на Исус и за вашите близки и приятели, помолете го и за тях, Той ще помогне! :)

Този блог е отворен и всеки който иска да публикува мнение може да изпрати статията си на e-mail: christianslook@abv.bg