Молитва на отец Пио

Остани с мен, Господи Исусе, защото трябва да Те виждам, за да не Те забравя. Ти знаеш колко лесно Те изоставям поради моята 


Остани с мен, Господи, защото съм слаб и имам нужда от твоята сила, за да не падам толкова често.


Остани с мен, Господи, защото Ти си мой живот и без Теб оставам без плам.

Остани с мен, Господи, защото Ти си моя светлина и без Теб оставам в мрак.

Остани с мен, Господи, за да ми явиш волята си!

Остани с мен, Господи, за да чувам гласа Ти и да Те следвам.

Остани с мен, Господи, защото искам да Те обичам и да живея винаги в твоето присъствие.

Остани с мен, Исусе, ако искаш да Ти бъда верен!

Остани с мен, Исусе, защото колкото и да е бедна душата ми, тя иска да бъде за Теб кът на утеха и гнездо на обич.

Остани с мен, Исусе, защото става късно и денят преваля. Животът си отива и смъртта, страшниятсъд, вечността наближават! И аз трябва да събера сили, за да не изостана насред пътя. Затова имам нужда от Теб.

Остани с мен, Исусе, защото става късно, а смъртта наближава. Мракът, изкушенията, хладината, кръстът, мъката ме плашат. И в тази нощ на изгнания, аз имам много голяма нужда от Теб,Спасителю мой!

Остани с мен, Исусе, защото в тази нощ на живота с много опасности аз имам нужда от Теб. Стори така, че да мога да Те позная, както твоите ученици Те познаха при “преломяването на хляба”. Нека Господната трапеза бъде светлината, която разпръсква тъмнината; силата, която ме поддържа и единствената радост на моето сърце.

Остани с мен, Исусе, защото дори в часа на смъртта си искам да бъде с Теб, ако не чрез причастието, то поне чрез благодатта и любовта.

Остани с мен, Исусе! Не смея да Ти искам божествени утехи, защото не ги заслужавам, но дара на твоето присъствие – о, да! Него настоятелно Ти искам!

Остани с мен, Исусе! Теб единствен търся – твоята любов, твоята благодат, твоята воля, твоето сърце, твоя Дух, защото Те обичам! И други награди не искам, освен тази: Да Те обичам аз все повече и повече с обич, непоклатима и постоянна! Да Те обичам с цялото си сърце тук на земята , за да продължа да Те обичам до съвършенство през цялата вечност!


Господи Исусе, вярваме в Теб и се уповаваме на Теб.
Ела на помощ на нашата неспособност и на нашата слабост.

Направи да можем да Те открием на всички човеции и да им вдъхнем да Те обичат.

Изпълни ни с упование в безкрайността на твоята любов, за да можем да се борим против злото, което е в нас и в света, за твоя вечна прослава и за наше спасение!
 Амин.

Довиждане, отец Станислав

Днес - 01 юли, имах честта да присъствам на Св. Литургия в католическия храм в град Плевен. Но това не беше обикновена неделна литургия. Днес Плевенската католическа общност се разделя със своя дългогодишен енорист - отец Станислав Жемински OFM Conv.

Светата Литургия бе предстоятелствана от самия отец Станислав в съслужение с много гости свещеници - отец Фортунато CP, oтец Паоло CP, отец Стефан, отец Евгени и отец Асен.
Ако трябва да съм честен, нямам честта да познавам добре отец Станислав. Лично с него съм разговарял неповече от два-три пъти. Но днес го видях в една различна, нова за мен светлина.

Днес го видях като пастир, истински пастир, заобиколен от стадото си. Стадо, което е водил почти 9 години в трудности и радости, мъка, тревоги, но и много мигове на щастие. Няма да изреждам отново големите неща, които е направил отец Станислав за плевенската католическата общност и като цяло за католиците в  България. Но многократно бе отбелязано, че той е в основата днес плевенчани да се радват на собствена черква.

Според мен обаче има нещо много по-важно, далеч по-значимо от тухлите, мазилката, иконите, дърветата...Това, което показа колко много е направил отец Станислав за България и българите бяха сълзите в очите на хората. Те плачеха! Енориашите не искаха да крият сълзите, не искаха да потиска мъката и не, защото се разделяха просто със своя свещеник, а защото се разделяха с един приятел. И тези сълзи бяха доказателството, че не тухлите, които е положил отчето ще се помнят.

Не! Ще се помни топлината, с която е обгрижвал народа, пастирската ревност, благата усмивка и добрата дума. Това е отец Станислав за плевенчани, за българи, за България.

Благодарим ти, отче Станиславе!
За България ти значиш много! Винаги ще си в нашите молитви!

А сега поздрав: една БЪЛГАРСКА роза