„Често
ми се случва да чувам едни и същи думи: „Христос е примерът за всичко!”. Чувам
ги от проповедника, от приятелите ми християни, от монахините, от катехистите…от
всички… И наистина се опитвам да им подражавам, да съм верен на тези думи и да
следвам Христос…но…(винаги има едно голямо „но”) често ми се случва, когато
изпадна в криза, когато ситуацията е лоша, просто да забравя този призив. Не
заради друго, а защото ми е трудно да си представя Исус в моята ситуация, да го
видя как би постъпил ако беше на мое място… Гледах и разпятието, мислих за
болките и мъките Му, заради нас и пак не
успях…Пак не го видях на мое място и не почерпих от Неговия опит…”
„Може би за повечето от християните
тези думи са валидни…поне за мен са! Съвсем наскоро се сблъсках отново с този
проблем и бях доста уплашена, притеснень и
разтроень. Не знаех как да постъпя като християнин, запитах се: „Какво би
направил Христос”…
Ситуацията
е следната: Имах дългогодишна връзка, но просто отскоро нещата не вървяха.
Скарах се с моя приятел и решихме, че е по-добре да се разделим…Няколко часа
по-късно дълбоко съжалявах за грешката си, разкайвах се заради това, че му се
ядосах, но беше късно. Когато отидох в апартамента му го видях с друго момиче…
през нощта се бе напил, бе я срещнал и не можеше да си спомни какво е станало. Последният
му спомен е как се събужда до нея, а не до мен…Искал е да ми каже, наистина е
искал, но послушал „приятелите си”, които му казали: „Недей и казва”. Бях
потресена как е могъл да постъпи така с мен…Да, обичам го и той ме обича... Да,
щастливи сме…Да, искам го…Но не мога да го превъзмогна…Та това е изневяра…
В този миг се замислих за Исус. Ако той
беше на мое място какво би направил и не можех да си отговоря…Не знаех…”
И тук този
сърцераздирателен разказ приключва…Квалификации като „Горката” или „Той е
мръсник” може би и да са основателни, но в цялата история прозира един голям
проблем на нас, днешните християни – Ние сме Христови само на думи, само в
църквата, само в доброто! Тази жена се е сблъскала с един голям проблем – с изневярата
и не можела да си отговори какво би направил Христос. В първия цитат се
казваше, че често гледаме разпятието, но не можем да си представим Божия син на
наше място, тази жена не може да си го представи на нейното място, мнозина не
можем да си представим Исус в ситуация на изневяра. Но нека сега погледнем на
Неговия живот по малко по-различен начин.
Защо да не можем да си представим Исус
в ситуацията на тази жена…Неговото отношение с хората не напомня ли връзката на
двама души – единият е Той, а другият са Хората. Той обича безрезервно, отдава
се в тази връзка, но другия не го разбира, често си мисли, че е сам… Къде е
Той, когато се нуждая от Него? Боже, защо ме остави? – това са все въпроси
задавани от нас самите…И просто в един миг решаваме, че не можем така, че
трябва да спрем и да потърсим друга утеха – и ето ви „изневяра”…Предавам Исус,
оставям Бог, заради друго – футбол, танци, пари, секс, момиче, момче, приятели,
роднина… Намирам си нещо по-важно от Него…Мисля си, че намирам нещо
по-истинско, по-силно и по-вярно…Това е
изневярата…
Всъщност днес се сблъскваме с един
голям проблем…Нека разгледаме изневярата, какво е тя за нас хората – да се
целунеш с някой друг, да преспиш с някой друг…Само, че изневярата е много
повече от действия, от актове – тя е преди всичко мисли, желание…Да пожелаеш
някой друг, да мислиш какво може той/тя да ти даде ново, да потърсиш друг/а…ти
вече си изневерил…Изневерил на себе си, на човека до тебе, на Бог…предал си ги,
предал си се…Това е изневярата – да предадеш…Да предадеш първо себе си, после и
другите…Но имали лекарство, как се лекува изневярата…Как постъпва Исус, когато
ние му изневерим…
Той ПРОЩАВА! Лекарството, което ни
предписва Бог е прошка…И това вече е
християнство на практика: Да се научиш да простиш! Да простиш обаче, не заради
теб, не заради човека до теб, а на първо място заради Бог…заради това, че Той
прощава твоите изневери, твоите предателства…
Щом Той ти прощава, защо
ти да не можеш да простиш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар