Християнски поглед: Светците днес

Днес мислех да кажа на една приятелка, че не знам дали в днешния свят има хора, които могат да са светци... И слава Богу, че не го направих! Кой съм аз, че да съдя дали в света има хора, които да станат част от хора на светците в Небесата...

И сякаш точно в този момент Бог ми показа един такъв човек, който ми отвори очите какво значи да си светец на Бога. За да си светец, убедих се, няма класации, изисквания или кандидатстване...това се състои в нещо много, много лесно: Да си светец означава да обичаш! Да обичаш Бог, себе си, ближните, неприятелите, църквата, друговерците...просто да обичаш! И ако преди малко си мислех, че днес няма такива хора, то получих един голям шамар...Такива хора има! И те са тук, при нас в България...Хора, които даже не забелязваме...Защото тях ги вижда Бог!

Такъв свят човек е дядо Добри! Човек, на 97 години, облечен в дрипи, сам, скитащ...Човек, който не само, че не бихме забелязали, а дори бихме му се подиграли, поругали, а защо не и ударили....Човек, който като видиш с протегната ръка за монета, ще си кажеш: "Какво иска, да се хване да работи..."

И точно това е жестокостта на днешния свят! Това, че ние с лека ръка съдим хората! Мнозина осъждат дядо Добри. За тях той е напаст, ужасен човек, миризливец, който ги тормози...

Но този човек, е нещо повече от нас! Той е светец! Светец е, защото обича с цялото си сърце и дава всичко, което има на Бог и ближните.

Наричат го „Светецът от село Байлово”. Може да го срещнете пред храм-паметника „Св. Александър Невски” със свещ и пластмасова чашка в ръце. Кланя се на всеки, който спира при него, целува му ръка и събира стотинки. Дядо Добри живее в малка, стара пристройка към байловската църква и когато е там прекарва времето си с книга в ръка. Въпреки, че е облечен много бедно, лицето му излъчва благородство и доброта.

Историята на скромния старец предизвиква интерес, когато става ясно, че той е най-големият дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Дарил е 35 700 лева. Оказва се, че в миналото си, дядо Добри, е спомогнал за реставрацията на байловската църква, на Елешнишкия манастир „Света Богородица” и на други храмове. Самият той не взема и един лев от събраните пари. Преживява с каквото му дадат хората, а когато е в къщи меси и пече собствен хляб.

Дядо Добри е човек недокоснат от времето, прогреса, съвременните методи за комуникации, пошлите мисли, алчността и жаждата за власт. Скромен, добър, честен и отдаден на желанието си да служи на Бога, дядо Добри, може само да навява тъга в сърцата ни, показвайки ни колко далече сме ние – съвременните хора – от невинното добро, саможертвата и посвещаването на живота в подпомагане на другите.

Но най-вече дядо Добри е пример за всички нас!