На 12 Февруари – празникът на Дева Мария от Лурд, в град Свищов се състоя прекрасен празник по повод 10 години от освещаването на новата сграда на католическа енория „Св.Св. Кирил и Методий”. По време на Св. Евхаристия, отслужена от Н.В.П. монс. Петко Христов, Никополски епископ, пред нас, вярващите,проповед поднесе папският нунции монс. Януш Болонек.
Нунцият отново се доказа като добър проповедник, направи дълбок анализ на юбилея, както и на самия литургичен празник. Той говори за символа на числото 10, за енорията и не на последно място за Божията майка.
Нямам божията благодат като монс. Болонек да говоря в детайли за нещата и да правя страхотен,дълбок разрез по поставената тематика, още повече, че познавам малко на брой енории, които дори могат да се изброят на пръстите на едната ми ръка. Но към католическата енория в Свищов питая особени симпатии. Да говорим отново за това, че всеки от нас е храм и пр., смисъл не виждам. Папският нунции разгледа тази тема много добре, от висотата на своето богословско образование.Но с удоволствие бих споделил моите първични впечатления от пасторалната дейност и живота в католическия храм.
С всяко мое посещение в този крайдунавски град и „сблъсъкът” ми със свищовската католическа общност, оставам впечатлен от единството, любовта, мира и красотата. Сградата, в която се служи Литургия, в която живеят монаси и монахини,е много повече от църква и енорийска къща, тя е дом на всички. Там винаги може да намериш деца, които прекарват свободното си време в игри и занимавки. Които споделят и общуват с отчето и сестрите. Деца, които не са на улицата сред побоища и наркотици, а край Бога в Неговия храм.
Особен белег в съзнанието ми е оставила една случка. Веднъж бях пристигнал изненадващо в енорията. Отец Патрик – енористът, го нямаше, но бях посрещнат с отворени обятия от сестра Франческа. Докато говорихме и се смяхме, слязохме долу към салона, където бяха младежите. От дума на дума с тях, стана ясно, че две от децата не са обядвали. Като истинска майка сестрата не се поколеба и веднага им приготви нещо за обяд. Това ме разтърси! Не е нищо особено, но за мен беше уникална случка, която ми показа голямата любов между младежите и сестрата.
А когато отец Патрик е наоколо той е като орлица. Бди над тези младежи, грижи се за тях, пази ги. Познава лично майките и бащите им, братята и сестрите им. Знае техните радости и тревоги, и винаги е готов да помогне с това, с което може. Но в енорията в град Свищов не са само младежите. На литургия, често идват баби, които при вида на отчето и сестрите просто се озаряват. Те винаги имат общи теми помежду си – имат какво да споделят, от какво да се оплачат, с какво да се похвалят.
А за хората на средна възраст е винаги отворена вратата на енориста и сестрите.
Дейността им не се ограничава обаче в рамките на енорията и католиците. Те работят с православни, протестанти, домове за стари хора и сираци.Като истински апостоли, водени от своите духовни наставници млади и стари – катехисти, младежи, хористи, легионери на Мария, всички поемат задълженията си в енорията и общността, за да пребъдват в Бога и в любовта.
Не се сещам от по-добър завършек от това да спомена думите от една проповед на бившия ми енорист. Той казваше, че „енорията трябва да е едно семейство”.
Така е в Свищов! Отец Патрик, сестра Франческа, сестра Салватриче, възрастни, деца, млади и стари са обединени в едно – в името на Христа, обединени от любовта!
На многая лета, свищовски приятели! Пребъдвайте в любовта на Бога и покровителството на Светите братя Кирил и Методий!
Няма коментари:
Публикуване на коментар