Днешните четива...

 

18 февруари 2012 г.
Събота от 6-а Обикновена седмица

ПЪРВО ЧЕТИВО
Послание на Свети Яков Апостол 3, 1-10

        Братя мои, недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим. Защото ние всички много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек: мощен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от бурни ветрове, с малко кърмилче се насочват, където кърмиларят желае. Така и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкова гора запаля; И езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената. Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротен от човешкото естество, а езика никой човек не може да укроти; той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца и с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. Из същите уста излиза и благословия и клетва. Не трябва, братя мои, това да бъде така.

                                                                                                

ЕВАНГЕЛИЕ
Евангелие от Марко 9, 1-12

В онова време:
Исус взе със Себе си Петър, Яков и Иван и заведе ги сами на висока планина насаме; и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсей, и разговаряха с Исуса. Тогава Петър заговори и рече на Исуса: „Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника; за Тебе един, за Мойсей един, и един за Илия.“ Защото не знаеше какво да каже; понеже бяха уплашени. И яви се облак, та ги засени и от облака дойде глас, който казваше: „Този е Моя възлюбен Син; Него слушайте!“

И отведнъж, като погледнаха наоколо никого вече не видяха със себе си, освен едного Исуса.
А когато слизаха от планината, Той има заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: „Да възкръсне от мъртвите.“ И Го питаха, като му казваха: „А защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде!“ Той пък им отговори и рече: „Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.“

Размишление:

“Из същите уста излиза и благословия и клетва. Не трябва, братя мои, това да бъде така.” 1 Яков 3:10

        Преди няколко месеца, когато все още бях в Хюстън, се докоснах до пример за благословия, от едно четири годишно дете. Семейството й, заедно с няколко други семейства от общността, се бяха събрали, за да ми направят прощално парти.  Бях на една маса с нейното семейство. Забелязах, че пред себе си тя имаше малка чиния пълна с курабийки. Погледнах я, а след това протегнах ръката си и я попитах: „Може ли да си взема една?”. Тя ме погледна, погледна и чинията си. Последва дълга пауза.  Тогава тя взе една курабийка и ми я подаде. „Заповядайте”. Разбира се, отговорих и с „Благодаря!”. Споделянето с това четири годишно дете беше голяма стъпка напред към осъзнаването, че тя може да ме направи щастлив само с една курабийка. Тя виждаше изражението ми, чуваше гласа ми, беше свободна да каже „да” или „не”. Но тя самата осъзна, че курабийката не прави само нея щастлива, а и другите.

        Когато в края на партито гостите вече напускаха, забелязах, че бяха останали доста курабии.  Попитах майка й да вземе някой от тях и тя с огромна усмивка каза „Да”. Попитах и малката й дъщеря, дали иска да си вземе още за вкъщи. Тя веднага разбра моята покана, хвана ме за ръката и тръгна след мен.  Доста се забавлявахме обикаляйки около масата.  Това бе като мисия на добротата, която и двамата осъществихме.

        Благословиите са надеждни за всеки от нас. В бизнеса, в грижата, в паденията, всичко е красив момент на благословия.  Тези моменти са достатъчно силни и показателни за това, че никой от нас не е достигнал до някакъв успех в живота, без благословия. 

Чували ли сте скоро, някой да Ви казва „Заповядай” ? А предлагахте ли скоро „курабийки” на някого?

Обожавам те, Господи