Днешните четива...

17 февруари 2012 г.
Петък от 6-а Обикновена седмица

ПЪРВО ЧЕТИВО
Послание на Свети Апостол Яков 2, 14-24. 26

        Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: „Идете си смиром, грейте се и насищайте се“, пък не им даде, що е потребно за тялото, -каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела;“ Покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела. Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят. Но искаш ли да разбереш, o суетни човече, че вярата без дела е мъртва? Нали с дела се оправда Авраам, нашият Отец, като положи върху жертвеника сина си Исаак? Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена? И изпълни Писанието, което казва: „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той биде наречен приятел Божий.
Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра? Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

ЕВАНГЕЛИЕ
Евангелие от Марко 8, 34-38; 9, 1
В онова време:

        Исус, като повика народа с учениците си, рече им: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.“ И рече им: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.“

Размишление:

        „Ако не можеш да прекарваш много време в молитва, не е проблем: да вършиш добри дела е като да се молиш добре. Бъди внимателен в своите задължения и в същото време бъди внимателен в Бога, като често пречистваш сърцето си в безмерния океан на Божията любов” Св. Павел от Кръста

        Този цитат от основателя на отците Пасионисти обобщава много добре днешните четива. Да вършиш добро е да се молиш добре. Това е прекрасен момент, когато можем да отделим време от деня, за да останем в тишина и да се помолим. Много често обаче, се получава така, че през дните си нямаме нужното време, за да спрем и да се обособим в тишина, за кратък миг на разговор с Бога.

        Ако твърдението „Бог е навсякъде около нас” е вярно, намирането на момент, в който да се посветим на Него би следвало да е лесно, както сутрешната ни благодарност към Бога, още докато сме в леглото.  Трябва да осъзнаем Неговото реално присъствие в средата, която ни заобикаля: в лицата на хората,които срещаме, в делата които и вършим и пр. Да го хвалим не само, когато искаме и намираме време, а дори тогава, когато кръстът ни стане твърде тежък. Живеейки с ясното съзнание за присъствието на Бога, ще ни помогне да живеем Първото четиво за днес : да живеем вярата си, чрез делата.

        Важно е обаче  да разберем, че това не е да отдадем на Бога днешните десет минути на тишина и молитва. Напротив идеята е в това да сме наясно с непрекъснатото Му присъствие в живота ни.  Ако поддържаме линията на комуникация отворена, това ще позволи на нашите сърца да са отворени за Неговата воля. Ако всяко наше дело е за Негова прослава, действията ни няма да са просто празни жестове, а дела на вярата. Пример за това виждаме и в Първото четиво: „Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.”. Осъществяването на нашата вяра наяве е необходимо за духовния ни път.

        Та, предлагайки нашия живот и дело като жертвоприношение за Бога, не само показваме любовта си към Него и другите, но и имаме участие в нашия спасителен път. Осъзнаваме, че сме част от обещанието Му и че сме Неговите ръце тук, на земята. Вземаме нашия кръст, както сме призовани в днешните четива, и го следваме.

        Бог непрекъснато говори с нас, макар и понякога да не сме наясно с това ние сме непрекъснато потопени в океана на Божията любов.

Имам нужда от теб, Исусе