Днешните четива...

19 февруари 2012 г.
7-а Обикновена неделя

ПЪРВО ЧЕТИВО
Пророк Исаия.    43,18-19.21-22.24в-25

Това казва Господ:

"Не си спомняйте прежното и за старото не премисляйте. Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете? Ще прокарам път през степи, реки - през пустини.Този народ създадох за себе си; той ще разглася славата ми. А ти, Якове, не си ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.С твоите грехове си Ме затруднявал, с твоите беззакония си ме отегчавал. Аз, аз сам изглаждам твоите престъпления заради самия Мене и греховете ти не ще спомена."

                                                                                                

ВТОРО ЧЕТИВО

Второто послание на Свети Павел Апостол до коринтяни. 1,18-22

Братя:

Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше "ДА" и "НЕ". Защото Син Божий, Исус Христос, когото проповядвахме помежду ви аз и Силун и Тимотей, не беше "ДА" и "НЕ", но в Него беше "ДА". Понеже всички обещания Божии в Него са "ДА", и в Него Амин за слава Божия чрез нас.А тоя, който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни е запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.

ЕВАНГЕЛИЕ

 Евангелие според Марко.  2,1-12

След няколко дни Исус пак влезе в Капернаум. И се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица. И като не можаха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Исус каза на разслабения: "Чедо, прощават ти се греховете."Там седяха някои от книжовниците и размишляваха в сърцата си: "Какво тъй богохулствува тоя? Кой може да прощава греховете, освен един Бог?"Исус, веднага като разбра с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: "Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: "Прощават ти се греховете", или да кажа: "Стани, вземи си одъра и ходи?" Но за да знаете, че Син Човечески има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): "Тебе казвам: Стани, вземи си одъра и върви у дома си."Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: "Никога такова нещо не сме виждали."

Размишление:

„С твоите грехове си Ме затруднявал, с твоите беззакония си ме отегчавал. Аз, аз сам изглаждам твоите престъпления заради самия Мене и греховете ти не ще спомена." Исаия: 43:24б-25

        Днешните литургични четива ни говорят за греха, прегрешението и прошката. Във второто четиво, Св.Павел ни припомня, че Бог е верен и че не бива да сме „да” в един момент, и „не” в друг.  Все още ние не сме много наясно с нашите слабости, прегрешения и грехопадналост. Пророк Исаия в Първото четиво казва, че нашите грехове затрудняваме и отегчаваме Бог. Той е по-силен от нашите грехове и заради спасението ни, ни ги прощава. Това е много важен за осъзнаване, но и за благодарност факт. Ние сме засрамени от факта, че нашите грехове затрудняват Бог, но сме благодарни на Господ, че за нашето собствено спасение Той ни прощава.

През 70-те, тъкмо когато започвах моето служение, имаше една много известна песен от Уейлан Дженингс: „Да търсиш любовта все на грешните места”. Тази мисъл отеква и в нас, защото ние мислим, че нашето звание е да търсим любовта, за да открием, че никога няма да я намерим.Истинската Любов винаги ни намира. Същото може да кажем и за прошката. Търсим прошката във всички възможни грешни места, защото смятаме, че както любовта, тя е стока, за която може да се пазарим, още по-лошо – да купим. Загубили сме опитът да търсим прошката, защото сме заслепени от греховете и слабостите. Мислим, че щом околните не знаят за греховете ни, то ние нямаме нужда от прошка. Мнозина са изгубили чувството си за греха като социална реалности и си мислят, че прошката няма място в  социалния контекст.

За мен едно от най-великите дела на Христос е изобличаването на греха като социална реалност. В днешното Евангелие Исус ясно асоциира човешката слабост с грехопадналата същност и показва, че Той, като Божи Син, има силата да лекува слабости и прощава грехове. Когато болният и грешен човек отива при Христа и Той му прощава и го изцерява, виждаме публичната природа на греха и прошката. Да, изисква се кураж да потърсиш прошка, без социална сигурност. Но най вече изисква милост. Когато казваме „да” на Божията милост да търсим прошката на Христа, в социалния контекст на Църквата, то тогава сме една стъпка по близо до Христос от днешния Евангелски текст.

Мнозина от нас мислят, че най-автентичната прошка може да получим, когато я просим от Бога в тайната на нашата самотност. Забравяме, че просейки прошка за греха, като решение на личен проблем, то ние отдавна сме надхвърлили границата на личното. Просто защото грехът ни пречи да живеем отговорностите, които носим в обществото, поради егоизъм или защото просто сме наранили някоя от връзките си. Прошката допълва съвършенството в социалния контекст на тайнствата, които по природа са обществени събития.

Тогава ние ще сме способни да повторим думите от Първото четиво: . „Ето, Аз правя нещо ново; ей сега ще се яви; нима и това не искате да знаете?”.

Прости ми, Господи....